Блог

За "Смелостта да не те харесват" от Ичиро Кишими и Фумитаке Кога

Уил Смит казва: „Тичането и четенето са ключови в живота на човек... Защо четене? Причината четенето да е толкова важно се крие в това, че по света е имало милиарди хора, които са живяли преди нас. Не ще съществува нов проблем, чието решение някой много отдавна да не е измислил и написал в книга.“

На рафтовете в книжарницата всеки ден виждаме десетки книги. С коя да започнем? Какво отличава едната от другата? Има ли силата една книга да ни спести средствата, които бихме вложили в семинар за самопомощ и себереализация? Да, ако е правилната! Такава книга събира в себе си мъдростта на философите и прозорливостта на психолозите. Книги като тази не се пишат, за да се харесат. Те са създадени, за да отворят нечии очи. А това невинаги е лесна задача.

„В живота се случва човек да посегне към една книга и на следващия ден целият му свят напълно да се е променил.“

Нека ви кажа защо аз посегнах към „Смелостта да не те харесват“.

Интервю с Евгений Тодоров

Вътрешното ми оправдание да поема риска и да напиша тази книга е точно надеждата, че ще достигне до тези, от които зависи утрешният ден на българската журналистика

Откъс от "Книга за Нери" - ЕКИП 2

„Журналистиката не се учи. Тя е начин на мислене, и то на опозиционно мислене. Който го има, който е в състояние да се освободи от собствените си пристрастия и да гледа с очите на критикар, той е готов за журналист. Трябва опозиционно око и ухо. Журналистиката е оръжие срещу властта, която и да е тя. Не непременно да я смени, а да я усъвършенства“.

Откъс от “Книга за Нери" - КОГАТО КРАЛЯТ БЕШЕ ОЩЕ ПРИНЦ И ДРУГИ ИСТОРИИ

КОГАТО КРАЛЯТ БЕШЕ ОЩЕ ПРИНЦ И ДРУГИ ИСТОРИИ

Зловещият талант в „Парфюмът“ от Патрик Зюскинд

Естетиката на гротеската никога не е била лесна задача. Тя изисква особена наблюдателност и усет за онази тънка граница между непоносимото и красивото, и точно по нея върви Зюскинд без нито едно залитане встрани.

Романът ни разказва за необичайната способност на Жан-Батист Грьонуй да различи и запомни завинаги всяка миризма и аромат,  стигнали до него. За героя знаем, че не е лишен от другите си сетива – той вижда и чува, може да говори (въпреки че не предпочита). Но нито едно от останалите не може да се сравни с това единствено, развито до съвършенство, сетиво – обонянието!

В хода на сюжета Зюскинд ни разказва за разнообразието в Париж именно чрез миризмите – така се информираме за  живота, здравето и дори състоянията на гражданите. Ако в очите на нормалните хора Грьонуй е представян като напаст, лишена от разпознаваемите човешки качества, то за Грьонуй всеки един човек е широко отворена, отдавна прочетена книга – едно вдишване и всичко скрито става явно.

Интервю с Джоя Дилиберто

Исках да изследвам мислите, чувствата и мотивацията на Коко Шанел, а най-добрият начин това да се случи е под формата на роман. 

Откъс от "Коко в хотел Риц"

Когато на вратата се позвъни в осем и половина в онази гореща, ленива утрин, Коко знаеше, че са дошли да я арестуват. Можеше да се запита за миг дали на прага не стои някой друг, например перачката с чистите чаршафи или пиколото с ръкавица, изпусната във фоайето. Тя обаче знаеше.

Интервю с Георги Константинов

Поезията трябва да бъде разбираема, да бъде протегната ръка към читателя

„Оцелелите” – защото истината никога не е такава, каквато изглежда

Джейн Харпър е авторка на международните бестселъри „Сушата“, „В дивата пустош“ и „Изгубеният“, за които е отличена с множество престижни награди, сред които най-добър криминален роман на Британските литературни награди.

Сладък роман за вкуса на любовта

Главната героиня Сесилия е невероятна творческа личност, а талантът ѝ да прави сладки изкушения с ванилия привлича много клиенти, с които понякога дори не успява да смогне. Всичко това благодарение на тайната ѝ съставка, наследена от баща ѝ - ферма за ванилия, създадена в чест на майка ѝ. Наследената ферма за ванилия носи на Сесе куп отговорности, но и едни от най-важните хора за нея и макар майка ѝ да е липсвала през голяма част от живота ѝ, чрез фермата споменът за нея е винаги жив. Задълженията са много и не ѝ остава време за приятели или половинка, а единственото забавление са срещите с Джулия - нейната най-добра приятелка. Разочарованието от любовта и желанието да бъдат обичани и щастливи е главно свърващо ги звено.