Любопитно

Добре дошли в "Ранчо Уелс"

Задава се нещо горещо!
Първата книга от новата поредица “Ранчо Уелс” излиза на 22 юли. 
        

Откъс от "Съживена"

Той се страхува, че тя няма да остане. Тя се страхува, че никога няма да си тръгне.

Отдайте се на заслужена лятна ваканция с хубава книга

В сезона на отпуските „Хермес“ предлага селекция от летни четива. Благодарение на тях ще се пренесете на прекрасни места и ще се насладите на незабравими емоции.                                                                      

"Млади богати вдовици" през погледа на авторките

Самолетна катастрофа, колосален дълг към мафията и четири жени в един изненадващо забавен и оригинален трилър

10 неща, които трябва да знаете за психичното развитие на детето

Как да се справим с предизвикателствата в различните етапи на психическото и емоционално развитие на детето

Откъс от "Размяна на животи"

Две жени си разменят местата, за да намерят пътя към щастието и себе си

Българският роман на годината с Национално литературно турне

По желание на читателите „Тезеят в своя лабиринт“ от Красимир Димовски ще бъде представен в София, Варна, Бургас, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Казанлък и Созопол

„Тезеят в своя лабиринт“ от Красимир Димовски спечели престижната литературна награда „Български роман на годината“

Авторът получи отличието на официална церемония в Софийската градска художествена галерия.

Тезеят в лабиринта на неочовеченото човечество

Романът "Тезеят в своя лабиринт" спечели престижната литературна награда "Български роман на годината" на НДФ "13 века България". За книгата разговарят издателят Стойо Вартоломеев и писателят Красимир Димовски на територията на „малкото човечество“ - между Могила и Могилчица. Истински там са камбанарията, училището, река Мусина и двете планини, останалото е въображение.  

Откъс от "Тезеят в своя лабиринт"

Тишините взеха да се сгъстяват, вдъхнах ги няколко пъти и се напълних.

    Тия тишини ми преобърнаха живота. Обърнаха го с петите нагоре, а двете му глави увиснаха наобратно. Туй при положение, че животецът ми е с мъжко тяло, за женското – не знам. Дотогава си живеех понапръскан със слънце и тук таме - с  мъгла, дето всеобщо ни потапяше. Тъй и смятах да се доизживея. Ама Тезеят предполага, а тишините разполагат. Тея гъсти тишини, от които всички сме се появили с плач и в които после пак се прибираме, сподирени от плачове.