Ревюта

„Луна и грош“ – Да изгубиш всичко, за да откриеш себе си

„Човек се разкрива чрез това, което е сътворил.“

У. Съмърсет Моъм е един от най-забележителните английски писатели на XX век, а романът му „Луна и грош“ е едно от най-емблематичните му произведения. Вдъхновен от живота на художника Пол Гоген, Моъм създава измислена история, в която изследва темата за гения, индивидуализма и цената на изкуството. Романът не е просто биография, а по-скоро философско размишление върху това докъде може да стигне човек в търсене на истинската си същност и какви жертви изисква пътят към изкуството.

Главният герой в романа е Чарлз Стрикланд – лондонски борсов агент, който внезапно напуска семейството си и досегашния си живот, за да се отдаде на изкуството. Първоначално решението му изглежда като проява на безотговорност и егоизъм. Постепенно обаче става ясно, че Стрикланд е обладан от вътрешна сила, която не му по

Между миналото и настоящето – магията на Сапфирената корона

 „Сапфирената корона“ е четвъртата завладяваща книга от поредицата „Изгубените дъщери“, в която Сорая Лейн отново изгражда история, която не просто се чете, а се преживява.

В центъра на сюжета стои загадъчен артефакт – сапфирена корона, която носи не само блясък и власт, но и тайни, болка и надежда.

„Камъните улавяха светлината, докато той я въртеше в ръцете си, сапфирите изглеждаха ту с най-наситеното розово, ту почти лилави. Ставаха още по-блестящи, когато слънчевата светлина се отразяваше в тях“.

В съвременната сюжетна линия срещаме Джорджия – млада жена, която получава мистериозна кутийка с розов сапфир като наследство от своята баба, осиновено дете с неизвестен произход. Скъпоценният камък поставя началото на пътешествие, което е не само географско, но и дълбоко лично. В търсене на истината за произхода на сапфира, Джорджия заминава за Швейцар

„Йошуку“ - книгата, която не обещава чудеса, а те учи да ги забелязваш

Има книги, които не просто се четат, а се изживяват.
„Йошуку. Японското изкуство на манифестирането“ от Азуми Учитани е точно такава книга - тиха, дълбока и неочаквано въздействаща. Тя не те убеждава, че животът ще се промени магически, а ти показва как да промениш начина, по който го преживяваш.

Йошуку е древна японска практика, основана на идеята да празнуваш бъдещето си още сега – не от наивност, а от дълбока благодарност и доверие към пътя. Това не е модерна мотивационна мантра, а философия, която учи на търпение, присъствие и смисъл.

Още от първите страници става ясно, че книгата няма да ти даде „рецепта за успех“, а нещо много по-ценно – нов начин на мислене. Азуми Учитани пише спокойно и искрено, като те кани да забавиш темпото, да спреш за миг и да се запиташ: Ами ако щастието не е финалната точка, а начинът, по който вървя към нея?

Това, коет

„Тайнствената непозната“ – роман с непокорен дух и сърце

„Колкото по-силна е любовта, толкова по-голямо е щастието, което тя ни носи, ако е така взаимна и чиста, както се полага. “

„Тайнствената непозната“ на най-малката от сестрите Бронте – Ан, излиза в края на юни 1848 г. и веднага предизвиква фурор. Тиражът се разпродава за седмици. Тематиката е нестандартна и нова за консервативна Англия.

Романът на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността ѝ става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм, не вярвайки на слуховете, се запознава с „тайнствената непозната“ Хелин Греъм. Повествованието в романа е ситуирано много интересно – под формата на писма (в първата и третата част Маркъм пише до свой познат, а във втората самата Хелън разказва за живота си). Стилът на Ан е  приятен и лек за четене, без излишни описания.

„

„Тес от рода Д‘ърбървил“ – когато любовта е спасението на душата

„Истинската история на човека зависи не от това какво е направил, а от това какво е искал да направи.“

„Тес от рода Д‘ърбървил“ е може би един от най-известните романи на Томас Харди. Един от шедьоврите на XIX век. Томас Харди е сред най-видните класици и обичани романисти на английската литература. Самият Харди определя романа за Тес като роман на характери и обстоятелства.

Тес Дърбифийлд е млада девойка, срещнала се с трудния и тежък живот още от детска възраст. Тя знае какво е да живееш в нищета и да се бориш за всеки залък хляб. Семейството ѝ живее на ръба на бедността, но съдбата им поднася изненада и те разбират, че произхождат от древния благороднически род Д‘Ърбървил.
От тук започва и приключението на Тес, която е изпратена да търси признание. Тя се среща с млад наследник, който преобръща живота ѝ. Той чрез измама си присвоява благородническата фамилия на нейния род. Следва преломен момент и Тес се п

„Адажио за Мария“ – книга за вечността

Когато започнах „Адажио за Мария“, очаквах силна история, защото познавам стила на Георги Бърдаров – емоционален, исторически напластен, което придава на любовната история още по-голяма истинност. Но не очаквах, че ще ме удари така тихо. Без гръм, без драма, а с една бавно натрупваща се тъга. Имах усещането, че чета не роман, а писмо – писмо до миналото, до всички онези мигове, които остават неизживяни докрай или пропуснати, или отнети...

За мен романът започва и завършва с едно простичко – „Защо дойде, Мария?“ в първата глава. Всичко, което следва, е отговор на този въпрос.

Историята на Вангел и Мария, център на романа, не е просто „любовна история“. Тя е сблъсък между човешкото желание и нечовешките обстоятелства. Без големи думи и обещания, без излишна патетика. Тя е в погледите и в онова, което героите не си казват. В онази тишина между думите... където боли. И около нея се разклонява в различни географски и вре

„Луна и грош“ – смелост или безразсъдство е да пожертваш всичко за една абстрактна цел

Историята проследява как един почтен мъж напуска съпругата си след седемнадесет години брак, за да се отдаде напълно на една своя мечта – да стане велик художник, без да е хващал четка за рисуване през живота си. След като взима това решение с непоколебима решителност, в живота му се редуват дълги периоди на работа, усамотение и присъщите за хората на изкуството изблици на странно поведение.

Чарлз Стрикланд е типичен буржоазен лондончанин със скучна работа и бездушно присъствие, но може би точно това е идеалното прикритие на гениалността му. Той не е симпатичен герой. Той е егоцентричен, груб, дори безчовечен. И точно в това се крие едно от най-силните качества на романа – не се опитва да украсява образа на гения. 

Съмърсет Моъм пише елегантно, сдържано, без излишна претенциозност. Разказът от първо лице е смесица от възхищение и отвращение към Стрикланд – нещо, с което авторът постига перфектен баланс.

Между силата и уязвимостта в романа „Последната домакиня“

Една мрачна история за корупция, жестокост, безскрупулност, но и история за силата, надеждата, любовта, както и за вярата, че утре поне една ще се спаси, а останалите ще я последват.

„Лятото на лъжите“ – изпепеляващ трилър с доза мистерия

„Понякога най-простите неща са най-прекрасни!“

Луиз Дъглас е британска писателка, чиито романи са богати на мистерия и напрегната атмосфера. Нейните книги изследват тъмни семейни тайни, вина и заплетени сюжетни линии. „Лятото на лъжите“ е най-новият ѝ роман.

Действието на романа се развива в крайбрежното британско градче Моранез на фона на бушуващи горски пожари, летният пейзаж е потопен в зной, а за  детективската агенция „Тусен“ предстои изключително напрегнат случай: деветнайсетгодишната Брайъни изчезва от спокойното английско градче, където живее със семейството си. Тя страда от сериозно заболяване и без необходимите лекарства животът ѝ е поставен в опасност.

Мила Шепърд, която работи в „Тусен“, се заема да намери Брайъни като съчетава работата с грижите за племенницата си, след като сестра ѝ Софи и съпругът ѝ Чарли загив

„Под едно небе“ – роман за онези моменти, когато всичко изглежда изгубено, и за малките чудеса, които връщат смисъла

 Джоджо Мойс отново доказва защо е сред най-обичаните авторки на съвременната литература. В „Под едно небе“ тя ни повежда в интимния свят на една жена, изправена пред внезапния крах на личния си живот, но и пред неочакван шанс да преоткрие силата на семейството.

Главната героиня Лайла е успешна авторка, чието сърце и дом се рушат, когато съпругът ѝ я изоставя. Но вместо да се превърне в история за самота и загуба, романът се разгръща като топъл, многопластов разказ за възстановяване и ново начало. Във фокуса попадат не само Лайла, но и нейните дъщери, странният ѝ доведен баща Бил и най-вече Джийн – отчужденият ѝ баща, който след 35 годишно отсъствие се появява отново.

Силата на романа се крие в начина, по който Мойс преплита лекотата на хумора с тежестта на житейските кризи. Вайълет, с нейната страст към рап музиката, и Сили, която отказва да посещава училище, внасят автентичност и реализъм в семейната