Ревюта

Болката от вярата в любимите хора и истината като шамар от съдбата

Софи и Ема са двете главни героини в „Приятелката“, а причината за последвалите драми в сюжета на книгата е една следродилна депресия и мъж, поддал се на изкушението. Желанието на неработещата Софи да има второ дете я обсебва до болка и тя така и не успява да се радва на това, което има. Именно това обаче се оказва урок за нея и начин на съдбата да покаже истинските лица на хората. 

За "Смелостта да не те харесват" от Ичиро Кишими и Фумитаке Кога

Уил Смит казва: „Тичането и четенето са ключови в живота на човек... Защо четене? Причината четенето да е толкова важно се крие в това, че по света е имало милиарди хора, които са живяли преди нас. Не ще съществува нов проблем, чието решение някой много отдавна да не е измислил и написал в книга.“

На рафтовете в книжарницата всеки ден виждаме десетки книги. С коя да започнем? Какво отличава едната от другата? Има ли силата една книга да ни спести средствата, които бихме вложили в семинар за самопомощ и себереализация? Да, ако е правилната! Такава книга събира в себе си мъдростта на философите и прозорливостта на психолозите. Книги като тази не се пишат, за да се харесат. Те са създадени, за да отворят нечии очи. А това невинаги е лесна задача.

„В живота се случва човек да посегне към една книга и на следващия ден целият му свят напълно да се е променил.“

Нека ви кажа защо аз посегнах към „Смелостта да не те харесват“.

Зловещият талант в „Парфюмът“ от Патрик Зюскинд

Естетиката на гротеската никога не е била лесна задача. Тя изисква особена наблюдателност и усет за онази тънка граница между непоносимото и красивото, и точно по нея върви Зюскинд без нито едно залитане встрани.

Романът ни разказва за необичайната способност на Жан-Батист Грьонуй да различи и запомни завинаги всяка миризма и аромат,  стигнали до него. За героя знаем, че не е лишен от другите си сетива – той вижда и чува, може да говори (въпреки че не предпочита). Но нито едно от останалите не може да се сравни с това единствено, развито до съвършенство, сетиво – обонянието!

В хода на сюжета Зюскинд ни разказва за разнообразието в Париж именно чрез миризмите – така се информираме за  живота, здравето и дори състоянията на гражданите. Ако в очите на нормалните хора Грьонуй е представян като напаст, лишена от разпознаваемите човешки качества, то за Грьонуй всеки един човек е широко отворена, отдавна прочетена книга – едно вдишване и всичко скрито става явно.

„Оцелелите” – защото истината никога не е такава, каквато изглежда

Джейн Харпър е авторка на международните бестселъри „Сушата“, „В дивата пустош“ и „Изгубеният“, за които е отличена с множество престижни награди, сред които най-добър криминален роман на Британските литературни награди.

Сладък роман за вкуса на любовта

Главната героиня Сесилия е невероятна творческа личност, а талантът ѝ да прави сладки изкушения с ванилия привлича много клиенти, с които понякога дори не успява да смогне. Всичко това благодарение на тайната ѝ съставка, наследена от баща ѝ - ферма за ванилия, създадена в чест на майка ѝ. Наследената ферма за ванилия носи на Сесе куп отговорности, но и едни от най-важните хора за нея и макар майка ѝ да е липсвала през голяма част от живота ѝ, чрез фермата споменът за нея е винаги жив. Задълженията са много и не ѝ остава време за приятели или половинка, а единственото забавление са срещите с Джулия - нейната най-добра приятелка. Разочарованието от любовта и желанието да бъдат обичани и щастливи е главно свърващо ги звено. 

Древните принципи на „Енеаграмата”

Изключителна рядкост в наши дни е някой, прочел тази книга да изпадне в несъгласие с древните принципи на Енеаграмата. Чест довод сред онези, които все още отказват да приемат тази личностна система, е погрешното схващане, че тя затваря хората в рамки. Едно от предимствата на Енеаграмата обаче (аспект, който я отличава от повечето други личностни системи) е, че тя не е създадена, за да поставя лимити в личностното ни развитие, а е изпълнена с жокери към нови пътища за развитие и растеж.

„Зимна ванилия“ – вълшебна история с аромат на ванилия

Мануела Инуса е една от обичаните авторки на любовни романи. Със своята поредица за Валери Лейн тя плени много сърца и стана любимка на читателите по света. Сега Инуса ни представя нова поредица, която също обещава да бъде красива и изпълена с доброта, любов и приятелство.

Първата книга от поредицата „Калифорнийски мечти” - „Зимна ванилия“, ни запознава със Сесилия (Сесе) или както я наричат всички - Повелителката на ванилията. Сесе живее в красивата и живописна долина Напа, меката на винопроизводството, в която преди много години нейният баща решава да направи един романтичен жест и да засади вместо лозя - ванилия. Ванилията, която става неизменна част от живота на Сесе и баща й и на която тя посвещава живота си. Освен че отглежда подправката, Сесе приготвя и всякакви вкусни изкушения с нея. Цялото й време е заето с фермата и отглеждането на ванилията. Сесилия е толкова отдадена на своята страст, че не й остава време за личен живот, камо ли за любов. Изключение правят срещите с

„Ловецът на русалки“ - три новели за различните лица на любовта и яростта

След прочита на тринадесетте разказа от „Момичето, което предсказваше миналото“ човек остава с чувството, че е прочел книга-бижу. След тази така висока летва следващата книга на Красимир Димовски е чакана едновременно с нетърпение, но и със страх дали очакванията на читателя ще бъдат оправдани. И те несъмнено са. Двете книги са различни една от друга, но прекрасното е, че „Ловецът на русалки“ отново потапя читателя в света между Могила и Могилчица – така добре познат от първият сборник с разкази.

Заредете се с коледен дух с "Коледа край камината" от Джени Хейл

Само началото на ноември е, но коледният дух вече се прокрадва между хората. Магазините се пълнят с украси, елхи, празнични торбички и какво ли още не. За радост на читателите, които обожават празниците, като мен, в книжарниците са плъзнали десетки коледни заглавия, с които да се скрием под топлото одеало, четящи и отпиващи от топлото какао.

„Карай плуга си през костите на мъртвите“ от Олга Токарчук или още един прочит на темата за любовта и смъртта

Книгите, които носят поетични заглавия, крият много опасности, от които най-страшната е името да остане неразбрано. Това е и причината години наред да избягвам прочита на романа  на нобеловата лауреатка Олга Токарчук „Карай плуга си през костите на мъртвите”. След като обаче се престраших да го направя, разбрах колко време съм пропиляла да живея без тази история да стане моя от необоснован страх.