Завладяващ психологически хорър за почитателите на

„Мълчанието на агнетата“

Очаквайте „Касапина и орехчето“ на 26 септември!

 

 

 

 

Полицията открива поредната жертва на серийния убиец Джеръми, когото пресата нарича Касапина от блатата. Той примамва млади жени, след това ги упоява и отвежда в дома си, където се впуска в психологическа игра на котка и мишка, която завършва с мъчителната им смърт. Джеръми набелязва следващата си жертва по време на лекции в колежа, в който се записва под фалшиво име. Емили е млада, амбициозна и силна и ще му отправи предизвикателството, за което отдавна копнее. Пред очите ѝ умират двама от другите пленници на психопата, но тя е готова на всичко, за да оцелее.

Съдебната лекарка Рен Мълър притежава енциклопедични знания за престъпленията в региона и богат опит в моргата. Тя помага на детектив Леру, който разследва поредното жестоко убийство. Случаите се трупат лавинообразно, но детективът не може да разгадае значението на оставените от убиеца улики. Благодарение на бързата мисъл и силна интуиция на Рен обаче откриват следващата жертва, която е погребана жива. Тя е парализирана от кръста надолу, което навява спомени за брутални престъпления отпреди седем години. Възможно ли е Касапина от блатата да се е завърнал, по-дързък от всякога, за да довърши започнатото?

 

Най-важната част от работата ми е запазването на достойнството на жертвите

Интервю с авторката

 

 

Алейна Ъркхарт завършва криминално право, психология и биология. Работи като помощник-патолог и ко-водеща на популярния подкаст за истински престъпления „Зловещо“. Живее в Бостън със съпруга си и трите им дъщери. Дебютният ѝ роман „Касапина и орехчето“ се появява на пазара миналата есен и само за десет дни от него са продадени 70 000 екземпляра. Заема второ място в класацията за най-продавани книги на „Ню Йорк Таймс“, става бестселър на „Пъблишърс Уикли“ и „Amazon“, където е обявен и за книга на годината в категория „Мистерия, трилър и съспенс“.

 

Работиш като помощник-патолог. Разкажи ни повече за професията си и как тя се съчетава с тези на водещ на популярен подкаст и писател.

Харесвам професията си. Работата с мъртвите ме кара да гледам по друг начин на живота. Кара ме да поставям под съмнение изградените ми навици и погрешни схващания и разкрива колко сложно и същевременно крехко е човешкото тяло. Най-важната част от работата ми като помощник-патолог и водеща на подкаст за истински престъпления е запазването на достойнството на жертвите. Макар и мъртви, телата на масата ми за аутопсии принадлежат на човешки същества, които имат близки. Хората, които обсъждаме в подкаста, са нечии майки, бащи, синове, дъщери и приятели. Черният хумор е недопустим по отношение на жертвите. Докато по време на подкаста се придържам към фактите, като автор на роман си позволих свободата да бъда по-креативна. В дебютния си роман „Касапина и орехчето“ се опитах да предам нещата, които виждам, помирисвам и чувам в моргата. Като запален фен на криминалните романи държа много на достоверността, а в това отношение личният опит е безценен.

На какво според теб се дължи небивалият интерес към престъпления, които действително са се случили, и дали тази мода няма скоро да отмине?

Според мен се дължи на колективните ни страхове. Истинските престъпления ни принуждават да се изправим лице в лице с факта, че злите хора съществуват, но невинаги си личат от пръв поглед. Истината е, че всеки един от нас може да стане жертва на брутално престъпление и това е ужасяващо. Според мен тази тенденция няма да отшуми скоро, но ще претърпи трансформация. Хората, които следят истинските престъпления, за да изразят уважението си към жертвите и да им окажат помощ, са бъдещето на подобен тип предавания.

 

Главната героиня в „Касапина и орехчето“, д-р Рен Мълър, е съдебен лекар. По какво си приличате и различавате, освен по очевидното: професията?

Рен притежава черти и качества, които самата аз бих искала да притежавам. Що се отнася до различията, тя завършва медицински университет, както възнамерявах и аз, но раждането на близначките ми наложи да променя плановете си. На по-лично ниво тя се различава от мен по способността си да си позволява да изпитва чувства. Аз съм склонна да избутвам чувствата на заден план, особено докато работя. Държах героинята ми да е силна, но и истинска. Харесва ми, че Рен съумява да изживее емоциите си и същевременно да се фокусира върху по-общата картина, когато става дума за починалите. Надявам се, че написването на тази книга ще ми помогне да се науча да давам воля на чувствата си.