Има едно особено състояние при четящия човек, което, когато настъпи, създава усещането за слабост. Когато човек чете и някоя книга му хареса, той обикновено може да каже кое му харесва – сюжетът, героите, стилът на автора. Но има едни книги, които толкова много ти харесват, че ако започнеш да изреждаш кое точно ти е харесало, сякаш все нещо пропускаш, сякаш мисълта ти не е достатъчно добре формулирана и слабо се доближава до това, което искаш да кажеш (а ти си четящ човек и уж си изграден от думи).
Представете си, че когато сънувате, виждате бъдещето на вашите близки. Мислите ли, че сте способни да носите това бреме? Джоуел вижда бъдещето - вижда както щастливите моменти, така и лошите. Той самият забранява на себе си да се влюбва, за да избегне поредния сън, поредната загуба, поредната болка.
Каквото и да кажа за нея няма да бъде достатъчно. Винаги съм изпитвал възхищение към онези 200 четници дръзнали да пресекат Дунав, знаейки къде отиват и каква ще е съдбата им. Опияняващо е рицарството, което излъчат нашите борци, завземайки Радецки и прокламирайки своята висша цел. И той, техния водач със своя строг поглед, но нежна и поетична душа. Техният пример e дар и наше българско наследство. Но познаваме ли историята наистина такава каквато е? Поглеждали ли сме отвъд безсмъртния акт на малцината смели? Знаем ли повече за Ботев и неговия живот, неговата любов?
Миналото е част от нас, не може да го променим и нямаме магическата способност да не мислим за него. Книгата „ Преобърнати съзвездия“ е именно книга за миналото. Спомените от детството, невъзможната любов, правилният път, радостта да помагаш, да простиш и да откриеш себе си!
„Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе...“
„Баладата – любовта на Ботев и Венета“ е третият роман на Неда Антонова издаден под логото на ИК „Хермес“. В него авторката разказва за една от най-великите любовни истории в българската история - тази на Венета и даскал Ботйов.
Романът започва с разказ за живота на Венета и срещата й с нейният бъдещ съпруг Христо Ботев. Повествованието се води от първо лице, от единствения верен четник на Ботев – Слав Калистов. Неда Антонова ни разказва по един увлекателен и умел начин историята на Ботев и неговата любима – Венета.
„Когато напуснеш нещо, което обичаш, то остава у тебе чрез спомен и ти си го носиш, сякаш е белег, скрит под ризата ти. Но рече ли обичаното да те напусне, все едно си глътнал китка бял бодил – усещаш го в тебе си сухо, чупливо... и при най-невинното движение на ума то те пробожда... и боли, и кърви... но ти не го виждаш, щото кръвта на обич
Деметра Дулева определено покори читателското ми сърце. Стилът й на писане е толкова увлекателен, че не можеш да откъснеш поглед от страниците и написаното сякаш оживява пред очите ти. Веднъж запознал се с главната героиня Йоана и нейната история, е просто невъзможно да ги оставиш по средата...
Шарън Камерън демонстрира талант и високо литературно майсторство в тази незабравима история за героизъм и смелост, блестящо претворена в роман, който отвежда читателите директно в центъра на най-мрачните събития от Втората световна война.
Никос Казандзакис. Каквото и да кажа за този автор ще бъде малко! Един от най-интересните, най-запомнящите се и най-противоречивите личности в литературата. Трудно е да се пише за великите. Дори не се осмелявам да нарека това ревю, а по-скоро възхвала към гения на един обикновен човек, казал необикновени неща.
Новата книга на Красимир Димовски носи подзаглавието 13 невръстни разказа. Макар че това е една приятна закачка с възрастта на героите, истината за друга – те са зрели, пълни с мъдрост, но не са презрели – все още носят надеждата у себе си, а и я дават на читателите. В текстовете има белоснежна топлина и чиста наивност, които сякаш липсват на съвременния човек.
Добре дошли в градчето Фог Лейк. Това е спокойно красиво място, където всеки познава всеки. Но след един инцидент в пещерите покрай града, всичко се променя – хората се променят.