Ревюта

"Посланието на Пандора" - предизвикателството на истината

Ако очаквате трилър, един от онези романи, в които Сиера поднася грабващи мистерии от дебрите на необятната си фантазия... не си губете времето, спестете парите си и не се разочаровайте от автора, само защото не е това, което сте очаквали. Книгата представлява жанрово предизвикателство, носещо мъдростта на човечеството под формата на писма от леля, имаща амбициозната цел да обясни днешните болни времена на едно едва навлизащо в живота 18 годишно момиче.

"Животът е роман" - между страданието и надеждата

Още щом научих, че Гийом Мюсо ще има нова книга, вече нямах търпение да я прочета. Младият французин завладя света със своите романи, не само заради заплетените сюжети, които ражда умът му, но и с безупречния си и невероятно красив изказ. Винаги, когато чета негова книга, се чувствам така сякаш авторът ме хваща за ръка и заедно преминаваме през всяка страница.

Знание и минало се преплитат в "Посланието на Пандора"

„Посланието на Пандора“ е книга, която може да те подлъже с външният си вид. Със скромните си 185 страници и красиви илюстрации, те повежда в един богат свят на митове, легенди, и пътешествия из миналото и настоящето.

В деня на осемнадесетия си рожден ден Арис получава странно писмо от своята леля. В това писмо се крие тайна, която обяснява произхода на човешкия вид и миналото на планетата Земя. Хавиер Сиера пише книгата по време на карантината, наложена заради COVID-19. Тази тема също се засяга, но индиректно. Това е само една от многото идеи.

Историята проследява различните тези за произхода на живота, като се обръща особено внимание на панспермията. Това е научно течение, според което животът на Земята е бил пренесен от други далечни места от Космоса. Много са теориите, които биха обяснили как е възникнал живота, от къде се е появила материята и как се е организирала в тези сложни, познати ни днес структури. За съжаление и до ден днешен няма напълно доказана и обоснована теория. Едни от

Исторята на един живот в "Море от спомени"

Море от спомени“ от Фиона Валпи е книга за любовта, която ни поглъща, за любовта, която прави живота смислен. Тази книга ни говори за изборите в живота, за превратностите в него и за това, че във всеки един от нас се крие силата да продължи напред и въпреки всичко да бъде щастлив.

"Живописна България" през погледа на Иван Вазов

Преди да започна настоящия текст, бързам да цитирам част от книгата, за която ще разкажа - „Живописна България“ от Иван Вазов:

„Казаха ми приятели, че някакво си френско списание тия дни, с присъщата на французите учтивост, като обсипало България с хвалби, казало няколко благи думи и за мене: нарекло ме „поет на юмрука и славословец на грубата сила!“, и ме поканиха да се защитя. Не, аз няма да сторя това – аз даже съм поласкан от тия незаслужени комплименти, ами ще ви поговоря за село Бов.“

Странното е, че повечето от нас също свързваме Иван Вазов с темата за борбата, героизма, смъртта и жертвоготовността. Но този сборник съдържа пътни бележки, впечатления от красотата на България, размисли върху връзката между човека и природата, наблюдения, които звучат актуално и днес. На читателя, който от ученическите години е запазил спомена за един сериозен, нравоучителен и дори един краен Иван Вазов, сега му се открива друг образ на най-

Отклонението на любовта

“Ако моята любов е грешка, тогава най- вярната стъпка в моя живот е тази грешка“ 

Неда и Боян са млади, амбициозни студенти. А любовта им е „неуловима, променлива, неподчиняваща се на никому за нищо“, много силна, горда, красива и непреклонна. Започва на инат, така и приключва. Те се търсят, намират, отблъскват, за да се потърсят, намерят и отблъснат отново. Не могат да бъдат заедно, не могат и един без друг… Десет дни - толкова продължава пламенното им съжителство. Толкова е времето, през което те остават физически заедно.

Но любовта им остава жива…не се забравя, не се повтаря. И ако е била грешка, определено е от онези грешки, които човек НЕ ИСКА да повтори в живота си, за да я съхрани като ЕДИНСТВЕНА. Остават разделени десетилетия, когато случайно, или не, едно най- обикновено отклонение от пътя ги среща отново. Той вече е успял инженер в разгара на соц-а, а тя - археолог. Той участва активно в изграждането на Новия свят, а тя се рови из останките от минало

„Първият след Бога“ – защото свободата няма цена

„А времето не само помни, но и припомня...“

Неда Антонова е една от най-добрите съвременни български авторки, посветила се на писането на исторически романи.Новият роман на авторката разглежда образа на Васил Левски - Апостола на свободата. 

„Първият след Бога“ е роман за борбата на един човек, отдал живота си за освобождението от османската власт. Всичко в романа се основава на действителни събития от живота на Левски. Неговата борба, неговия живот, неговата любов. Авторката преплита исторически събития с художествена измислица, за да ни даде един завършен образ, който да ни служи за пример. В книгата освен с исторически събития, читателят се сблъсква с една непрестанна борба на доброто и злото, на алчността и жаждата за власт. Нишките така се преплитат, че неусетно човек се усеща въвлечен в повествованието от преди 150 г.

„Светът е диво животно, дете! Светът е звяр! И честита е всяка душа, намерила в себе си кураж да се спаси от челюстите на звяра...“

„Случки в близката нереалност“ – различната картина на живота

“Нищо, никога, никъде и при никакви обстоятелства не се случва в този свят”

“Светът нямаше сили да се промени дори и на милиметър“

След прочита на "Случки в близката нереалност" остава едно странно чувство, което в никакъв случай не е лошо – по-скоро нереално. Книгата на Блехер докосва душата. Това е един роман, който не се побира в никакви рамки. Роман-картина, роман-поезия, роман-болка. Героите са живи колкото и ние с вас. И четейки, човек няма как да не се пренесе в близката нереалност, да не усети всяка болка, всяка усмивка, всяка сълза и всяко чувство завладяло героя. Поетично-красивят език на Блехер контрастира на действителността в романа и на мислите и чувствата на героите.

“Какво представлява чувството ми за реалност? Около мен се е възвърнал животът, който ще живея до следващия си сън. Сега се боря с реалността. Крещя, умолявам някой да ме събуди. Да се опомня в друг, в друг живот – и

Уют и топлина с "Магазинчето за прежда и чудеса"

В тази четвърта книга от поредицата, читателят се запознава със Сюзън, собственичката на магазинчето за прежда. Постепенно в поредицата читателят опознава всички герои, персонажите се развиват, и с всяка следваща книга героите стават все по-истински и близки, но Сюзън до сега винаги е стояла в сянка. Наранена от миналото, тя не си позволява да се разкрие напълно, и да допусне хората до себе си.

С „Магазинчето за прежда и чудеса“, Мануела Инуса си играе с нежното читателско сърце, тя ни разказва тъжната история на Сюзън, кара ни да заобичаме героинята и да се опитаме да разберем болката й с всяка частица от сърцето си. Кара ни да се надяваме тя да открие щастието.

"Сърцето ми и други черни дупки" - скритите послания на живота

Дори след сто години, пак ще харесвам книгите за тийнейджъри.

„Сърцето ми и други черни дупки” ми се стори интригуваща от пръв поглед. Когато прочетох заглавието се засмях, но описанието стопи усмивката ми на секундата...

Главна героиня в книгата е шестнайсетгодишната Айсел, която от години планува да отнеме живота си. Тя се чувства изолирана и неразбрана от света и мисли само как да сложи край на страданието наречено живот. Единственото нещо, което й носи малко радост е физиката. Тя е увлечена по видовете енергия и как всичко около нас е пренос на един вид енергия в друг. Намира утеха в науката, защото й дава прости отговори на сложните въпроси за Вселената. Онлайн тя намира сайт за хора, желаещи да отнемат живота си. (Да, има такива!)

Там среща Роман (FrozenRobot), който пък си търси "партньор за самоубийство".