“Нищо, никога, никъде и при никакви обстоятелства не се случва в този свят”
“Светът нямаше сили да се промени дори и на милиметър“
След прочита на "Случки в близката нереалност" остава едно странно чувство, което в никакъв случай не е лошо – по-скоро нереално. Книгата на Блехер докосва душата. Това е един роман, който не се побира в никакви рамки. Роман-картина, роман-поезия, роман-болка. Героите са живи колкото и ние с вас. И четейки, човек няма как да не се пренесе в близката нереалност, да не усети всяка болка, всяка усмивка, всяка сълза и всяко чувство завладяло героя. Поетично-красивят език на Блехер контрастира на действителността в романа и на мислите и чувствата на героите.
“Какво представлява чувството ми за реалност? Около мен се е възвърнал животът, който ще живея до следващия си сън. Сега се боря с реалността. Крещя, умолявам някой да ме събуди. Да се опомня в друг, в друг живот – и
В тази четвърта книга от поредицата, читателят се запознава със Сюзън, собственичката на магазинчето за прежда. Постепенно в поредицата читателят опознава всички герои, персонажите се развиват, и с всяка следваща книга героите стават все по-истински и близки, но Сюзън до сега винаги е стояла в сянка. Наранена от миналото, тя не си позволява да се разкрие напълно, и да допусне хората до себе си.
С „Магазинчето за прежда и чудеса“, Мануела Инуса си играе с нежното читателско сърце, тя ни разказва тъжната история на Сюзън, кара ни да заобичаме героинята и да се опитаме да разберем болката й с всяка частица от сърцето си. Кара ни да се надяваме тя да открие щастието.
Дори след сто години, пак ще харесвам книгите за тийнейджъри.
„Сърцето ми и други черни дупки” ми се стори интригуваща от пръв поглед. Когато прочетох заглавието се засмях, но описанието стопи усмивката ми на секундата...
Главна героиня в книгата е шестнайсетгодишната Айсел, която от години планува да отнеме живота си. Тя се чувства изолирана и неразбрана от света и мисли само как да сложи край на страданието наречено живот. Единственото нещо, което й носи малко радост е физиката. Тя е увлечена по видовете енергия и как всичко около нас е пренос на един вид енергия в друг. Намира утеха в науката, защото й дава прости отговори на сложните въпроси за Вселената. Онлайн тя намира сайт за хора, желаещи да отнемат живота си. (Да, има такива!)
Там среща Роман (FrozenRobot), който пък си търси "партньор за самоубийство".
Тези дни ми се четеше нещо леко, приятно и ненатоварващо. Не съм особено голям любител на романтичната проза, така че реших да бъде нещо от съвсем различно естество. Избрах си "Да изживееш норвежката мечта" на Ерик Дрегни от издателство Ера. Много ми харесаха предишните книги от тази поредица и веднага грабнах новото бижу. Ерик Дрегни, авторът на книгата, решава да замине за Норвегия, където да проследи и опише живота на прадедите си и как се е променила държавата днес.
Заедно с бременната си жена, събира багажа и се установява там като студент за една година. Книгата няма определен сюжет, по-скоро е пътепис. Хареса ми начина, по който е написана - неангажиращо, но интригуващо и най-вече, че освен положителните страни на живота, бяха описани и негативите.
Из страниците научих колко е трудно да заживееш в Норвегия, без да знаеш език и през какви премеждия трябва да преминеш, за да получиш мобилен телефон. Особено впечатление ми направи разнообразието от диалекти на норвежкия
Първата ми среща със София Лундберг беше с книгата й „Червеният тефтер“ – една трогателна история, която трудно се забравя. Нямах конкретни очаквания каква ще бъде новата книга на авторката, единственото, в което бях сигурна, е че отново ще ме отведе на емоционално приключение. Оказах се права.
„Завръщане“ на Никълъс Спаркс е роман, който бяга от типичният за автора стил. Като един почитател на Спаркс книгите му винаги са ме карали да се замисля над живота.
Бихте ли променили нещо в живота си, ако някой ви каже, че всичко на което някога са ви учили за пътя и технологията на успеха е било напълно погрешно? Ерик Баркър има амбицията да ви разтърси и мотивира да постигате повече занапред, с правилния подход във всяка ситуация.
„Наемателката” на Катрине Енгберг бе дългоочакван дебют, като върл любител на трилърите. Останах очарована от сюжета и от умело изградените характери на героите!
„Магазинчето за антики и вълшебства“ от Мануела Инуса е една красива, сладка и уютна история, която ще накара читателя да си остана вкъщи на топло с някоя гореща напитка и просто да чете.
Още щом видях, че предстои нов роман от Блейк Крауч нямах търпение да го грабна в ръцете си. След като „Тъмна материя” остави толкова голям отпечатък в съзнанието ми, силно се надявах, че втората книга няма да ме разочарова. Преди няколко дни завърших „Променлива реалност” и смело заявявам, че на моменти беше дори по-добра от първата.