„Да си жив, е голяма работа! Най-голямата. Обаче сам не можеш да го разбереш.“

Книгата на Александър Секулов „Жена на вятъра“ не може да бъде описана с думи. За мен беше истинско удоволствие да прочета тази красива история, написана от толкова добър разказвач, какъвто е Секулов.

„Жена на вятъра“ наистина е спасителна книга. В нея човек открива както себе си, така и другите.  Книга, която ти показва пътя и те води към спасението, дали?

„Знам какво се случи, но как и защо, няма да разбера никога, примирил съм се. Просто се случи. Било е допущение или промишление. “

В тази на пръв поглед тъничка книжка са събрани световете на петима души - мъж, жена, приятел, син и баща, които, тръгнали към спасението и търсейки себе си, откриват любовта, приятелството, Бог. Героите са различни, имат различни мечти, но една цел - заветния бряг. Съдбите им се преплитат донякъде случайно, донякъде нарочно и от това преплитане се заформя такъв ураган, че е чудно как лодката оцелява. Ставаме свидетели на различни емоции и чувства. На крайности и нелепи ситуации, но и на много смях и забавни моменти. В нея е събран целият живот, през призмата на много други.

„Има хора, на които им трябва едно пристанище, защото много са обичали. Други не се побират във всички ветрове на света.“

Секулов умее да разказва истроии с лекота. Образите му са толкова живи, че човек има чувството, че е заедно с тях на яхтата и си разказват истории, слушат шума на вълните, усещат соления въздух. Толкова красиво са изградени всички герои, толкова пълно, че е невъзможно да не ги обикнеш.

„В съзнанието ми останаха отделни изречения, части от истории, сякаш някой пали пръчици бенгалски огън, които блясват ослепително, а после мракът още по-силно се сгъстява.“

Четенето на тази книга може да се сравни с усещането за свобода. Опиянява те и не можеш да спреш.  Поне за мен беше така, и точно заради това не исках да стигна до края, исках да се насладя още малко на сладката омая, която ми донесе тази история. Да почувствам морския бриз поне още един път!

„Вече знам, че морето и молитвата са едно и също нещо. Много пъти съм се опитвал да опиша усещането, когато тялото ти се плъзва във водите на Егея. Сякаш се сливаш с мирозданието, сякаш Господ те прегръща. Сякаш си помилван. […]Че молитвата е вълна, която винаги идва за теб и отнася бедата ти; че вълните са думите, с които Бог се моли за нас. По всички брегове и океани. Безспир.“

Автор на текста: Темелина Трайкова, книжарница "Хермес" - Стамболийски