Тези дни ми се четеше нещо леко, приятно и ненатоварващо. Не съм особено голям любител на романтичната проза, така че реших да бъде нещо от съвсем различно естество. Избрах си "Да изживееш норвежката мечта" на Ерик Дрегни от издателство Ера. Много ми харесаха предишните книги от тази поредица и веднага грабнах новото бижу. Ерик Дрегни, авторът на книгата, решава да замине за Норвегия, където да проследи и опише живота на прадедите си и как се е променила държавата днес.
Заедно с бременната си жена, събира багажа и се установява там като студент за една година. Книгата няма определен сюжет, по-скоро е пътепис. Хареса ми начина, по който е написана - неангажиращо, но интригуващо и най-вече, че освен положителните страни на живота, бяха описани и негативите.
Из страниците научих колко е трудно да заживееш в Норвегия, без да знаеш език и през какви премеждия трябва да преминеш, за да получиш мобилен телефон. Особено впечатление ми направи разнообразието от диалекти на норвежкия
Първата ми среща със София Лундберг беше с книгата й „Червеният тефтер“ – една трогателна история, която трудно се забравя. Нямах конкретни очаквания каква ще бъде новата книга на авторката, единственото, в което бях сигурна, е че отново ще ме отведе на емоционално приключение. Оказах се права.
„Завръщане“ на Никълъс Спаркс е роман, който бяга от типичният за автора стил. Като един почитател на Спаркс книгите му винаги са ме карали да се замисля над живота.
Бихте ли променили нещо в живота си, ако някой ви каже, че всичко на което някога са ви учили за пътя и технологията на успеха е било напълно погрешно? Ерик Баркър има амбицията да ви разтърси и мотивира да постигате повече занапред, с правилния подход във всяка ситуация.
„Наемателката” на Катрине Енгберг бе дългоочакван дебют, като върл любител на трилърите. Останах очарована от сюжета и от умело изградените характери на героите!
„Магазинчето за антики и вълшебства“ от Мануела Инуса е една красива, сладка и уютна история, която ще накара читателя да си остана вкъщи на топло с някоя гореща напитка и просто да чете.
Още щом видях, че предстои нов роман от Блейк Крауч нямах търпение да го грабна в ръцете си. След като „Тъмна материя” остави толкова голям отпечатък в съзнанието ми, силно се надявах, че втората книга няма да ме разочарова. Преди няколко дни завърших „Променлива реалност” и смело заявявам, че на моменти беше дори по-добра от първата.
Третият роман на Камелия Кучер - „Сън“, събира герои с различни съдби и от различни обществени прослойки. Книгата среща хора, които не би трябвало да се срещат, влюбва ги, когато би трябвало да ги разделя, подтиква ги да се търсят тогава, когато трябва да бягат един от друг.
Още в предговора Исак Гозес заявява, че в този биографичен роман “авторски волности няма“ и периодично подсеща читателя, че всяка случка е реална и човек си дава сметка за това колко малък е светът и колко големи могат да бъдат хората в него независимо към коя прослойка на обществото принадлежат. Толкова много преживявания и познанства в рамките на 78 години минус три дни.
„Морякът, комуто морето обърна гръб” е една красиво написана история за покварата в детските сърца и изгубените мечти на възрастните. Юкио Мишима е от малкото автори, които хващат читателя за ръка и го превеждат плавно и неусетно през дълбочините на човешката душевност, която често е изпълнена с мрак и самота.