Добре дошли в градчето Фог Лейк. Това е спокойно красиво място, където всеки познава всеки. Но след един инцидент в пещерите покрай града, всичко се променя – хората се променят.
Ако очаквате трилър, един от онези романи, в които Сиера поднася грабващи мистерии от дебрите на необятната си фантазия... не си губете времето, спестете парите си и не се разочаровайте от автора, само защото не е това, което сте очаквали. Книгата представлява жанрово предизвикателство, носещо мъдростта на човечеството под формата на писма от леля, имаща амбициозната цел да обясни днешните болни времена на едно едва навлизащо в живота 18 годишно момиче.
Още щом научих, че Гийом Мюсо ще има нова книга, вече нямах търпение да я прочета. Младият французин завладя света със своите романи, не само заради заплетените сюжети, които ражда умът му, но и с безупречния си и невероятно красив изказ. Винаги, когато чета негова книга, се чувствам така сякаш авторът ме хваща за ръка и заедно преминаваме през всяка страница.
„Посланието на Пандора“ е книга, която може да те подлъже с външният си вид. Със скромните си 185 страници и красиви илюстрации, те повежда в един богат свят на митове, легенди, и пътешествия из миналото и настоящето.
В деня на осемнадесетия си рожден ден Арис получава странно писмо от своята леля. В това писмо се крие тайна, която обяснява произхода на човешкия вид и миналото на планетата Земя. Хавиер Сиера пише книгата по време на карантината, наложена заради COVID-19. Тази тема също се засяга, но индиректно. Това е само една от многото идеи.
Историята проследява различните тези за произхода на живота, като се обръща особено внимание на панспермията. Това е научно течение, според което животът на Земята е бил пренесен от други далечни места от Космоса. Много са теориите, които биха обяснили как е възникнал живота, от къде се е появила материята и как се е организирала в тези сложни, познати ни днес структури. За съжаление и до ден днешен няма напълно доказана и обоснована теория. Едни от
Море от спомени“ от Фиона Валпи е книга за любовта, която ни поглъща, за любовта, която прави живота смислен. Тази книга ни говори за изборите в живота, за превратностите в него и за това, че във всеки един от нас се крие силата да продължи напред и въпреки всичко да бъде щастлив.
Преди да започна настоящия текст, бързам да цитирам част от книгата, за която ще разкажа - „Живописна България“ от Иван Вазов:
„Казаха ми приятели, че някакво си френско списание тия дни, с присъщата на французите учтивост, като обсипало България с хвалби, казало няколко благи думи и за мене: нарекло ме „поет на юмрука и славословец на грубата сила!“, и ме поканиха да се защитя. Не, аз няма да сторя това – аз даже съм поласкан от тия незаслужени комплименти, ами ще ви поговоря за село Бов.“
Странното е, че повечето от нас също свързваме Иван Вазов с темата за борбата, героизма, смъртта и жертвоготовността. Но този сборник съдържа пътни бележки, впечатления от красотата на България, размисли върху връзката между човека и природата, наблюдения, които звучат актуално и днес. На читателя, който от ученическите години е запазил спомена за един сериозен, нравоучителен и дори един краен Иван Вазов, сега му се открива друг образ на най-
“Ако моята любов е грешка, тогава най- вярната стъпка в моя живот е тази грешка“
Неда и Боян са млади, амбициозни студенти. А любовта им е „неуловима, променлива, неподчиняваща се на никому за нищо“, много силна, горда, красива и непреклонна. Започва на инат, така и приключва. Те се търсят, намират, отблъскват, за да се потърсят, намерят и отблъснат отново. Не могат да бъдат заедно, не могат и един без друг… Десет дни - толкова продължава пламенното им съжителство. Толкова е времето, през което те остават физически заедно.
Но любовта им остава жива…не се забравя, не се повтаря. И ако е била грешка, определено е от онези грешки, които човек НЕ ИСКА да повтори в живота си, за да я съхрани като ЕДИНСТВЕНА. Остават разделени десетилетия, когато случайно, или не, едно най- обикновено отклонение от пътя ги среща отново. Той вече е успял инженер в разгара на соц-а, а тя - археолог. Той участва активно в изграждането на Новия свят, а тя се рови из останките от минало
„А времето не само помни, но и припомня...“
Неда Антонова е една от най-добрите съвременни български авторки, посветила се на писането на исторически романи.Новият роман на авторката разглежда образа на Васил Левски - Апостола на свободата.
„Първият след Бога“ е роман за борбата на един човек, отдал живота си за освобождението от османската власт. Всичко в романа се основава на действителни събития от живота на Левски. Неговата борба, неговия живот, неговата любов. Авторката преплита исторически събития с художествена измислица, за да ни даде един завършен образ, който да ни служи за пример. В книгата освен с исторически събития, читателят се сблъсква с една непрестанна борба на доброто и злото, на алчността и жаждата за власт. Нишките така се преплитат, че неусетно човек се усеща въвлечен в повествованието от преди 150 г.
„Светът е диво животно, дете! Светът е звяр! И честита е всяка душа, намерила в себе си кураж да се спаси от челюстите на звяра...“
“Нищо, никога, никъде и при никакви обстоятелства не се случва в този свят”
“Светът нямаше сили да се промени дори и на милиметър“
След прочита на "Случки в близката нереалност" остава едно странно чувство, което в никакъв случай не е лошо – по-скоро нереално. Книгата на Блехер докосва душата. Това е един роман, който не се побира в никакви рамки. Роман-картина, роман-поезия, роман-болка. Героите са живи колкото и ние с вас. И четейки, човек няма как да не се пренесе в близката нереалност, да не усети всяка болка, всяка усмивка, всяка сълза и всяко чувство завладяло героя. Поетично-красивят език на Блехер контрастира на действителността в романа и на мислите и чувствата на героите.
“Какво представлява чувството ми за реалност? Около мен се е възвърнал животът, който ще живея до следващия си сън. Сега се боря с реалността. Крещя, умолявам някой да ме събуди. Да се опомня в друг, в друг живот – и
В тази четвърта книга от поредицата, читателят се запознава със Сюзън, собственичката на магазинчето за прежда. Постепенно в поредицата читателят опознава всички герои, персонажите се развиват, и с всяка следваща книга героите стават все по-истински и близки, но Сюзън до сега винаги е стояла в сянка. Наранена от миналото, тя не си позволява да се разкрие напълно, и да допусне хората до себе си.
С „Магазинчето за прежда и чудеса“, Мануела Инуса си играе с нежното читателско сърце, тя ни разказва тъжната история на Сюзън, кара ни да заобичаме героинята и да се опитаме да разберем болката й с всяка частица от сърцето си. Кара ни да се надяваме тя да открие щастието.