След прочита на "Случки в близката нереалност" остава едно странно чувство, което в никакъв случай не е лошо – по-скоро нереално.
Книгата на Блехер докосва душата. Това е един роман, който не се побира в рамки. Роман-картина, роман-поезия, роман-болка.
В световната история няма друга книга, която да поражда толкова много дискусии, колкото Библията. Историци, теолози, богослови, атеисти, представители на други религии, политици, писатели, артисти, художници – всички се обръщат към Библията в някакъв момент и изказват мнение, защото тази книга не е като другите книги. А най-интересното е, че главният й герой - този, който е причина за нейното създаване, е лишен от собствен глас и другите му приписват своите думи.
Тази несправедливост е поправена от Амели Нотомб. За пореден път белгийката скандализира с избора на тема, защото кой би си позволил да говори от името на най-известната историческа личност? Но, ако се абстрахираме от личността Иисус и всички знания, които имаме за него, както и промените, които се случват в света след него, откриваме много философия и дълбок психологизъм. И ако има някой, който да успее да улови същността на личността Иисус, то това е Амели Нотомб. Всички сме чували, че Бог е любов. Но също така сме чували, че любовта
Колийн Хувър създава толкова силно вълнение в нас, че сякаш сме на скоростно влакче. Книгата ни поглъща дълбоко страница след страница и у нас преливат всякакви усещания.
Майсторски написан психотрилър, който дори след последната страница не ни оставя равнодушни. Една мистерия, която навлиза в дълбините на нашето тяло и ни обсебва изцяло.
„Заобиколени от идиоти“ не е просто книга, която ще раздели хората на различни личностни типове. Тя ще ни разкрие техни черти и ще ги характеризира. И нещо повече - ще ги похвали и разкритикува едновременно. Защото всички знаем, че човешката същност не е съвършена, а е съвкупност от негативи и позитиви.
„Книга за песните“ може да бъде четена като музикална енциклопедия, защото се появяват толкова много имена на творци и стилове.
Може да бъде четена и като свидетелство на прехода от социализъм към демокрация, защото това е времето, когато Стефан Вълдобрев се появява на сцената.
Може да бъде четена и като изповед на един човек, който е решил да направи равносметка за живота си.
Какво ще се случи с Давид Салас и с изчезналия студент? Каква е връзката на Граала с това изчезване?
Тези и куп други тайни са скрити сред страниците на романа. Изживейте това незабравимо пътешествие в света на историята и мистерията с „Невидимият огън“!
„Всички цветя в Париж“ е роман за спасението, за любовта, за красотата в живота. Роман за прошката и за втория шанс, които като цветя, дори и в каменистата почва на войната, разцъфват, готови да озарят с красотата си всеки един живот. Но най-вече роман за силата на духа и вярата в доброто.
Писателката Софи Клеър ни представя историята на Люк и Наташа – бивши съпрузи, които се срещат отново три години след развода си. Люк има нужда от помощта на Наташа и е готов на всичко, за да я получи. Баща му, който е болен, иска да събере цялото семейство, но проблемът е, че Люк не е казал на никого за развода си с Наташа...
Две седмици – това е периодът, за който се нуждае от присъствието й.Дали този на пръв поглед кратък срок ще върне обратно старите чувства?
Сара Джио успява да изненадва читателите с всеки следващ роман. Вниманието винаги е приковано до самия край, когато историите се разплитат. След „Теменужки през март“ и „Пролетен сняг“, „Винаги“ е сред фаворитите ми. Авторката докосва, поднасяйки една истинска и завладяваща житейска история за любовта, добрината и изборите, които правим.
Младото и затворено момиче Кайли живее със съквартирантката си Трейси в малък апартамент в центъра на Сиатъл - град, който и двете обожават. Трейси е решена на всичко, за да намери гадже за своята приятелка, затова я кани на концерт в клуб, където съдбите на Кайли и Кейд (млад собственик на лейбъл компания) се пресичат. От този момент двамата са влюбени и откриващи заедно красотата на света.
„... И тогава изведнъж осъзнах, че причината тези отделни епизоди от детството ми отново да извират в сърцето ми беше мъжа, който сега стоеше зад мен. Осъзнах, че когато бях с него, независимо къде се намирахме, аз се чувствах у
Всички сме читатели, макар да се делим според скоростта, с която четем, количествата книги, които преминават през нас и дали се връщаме към някоя книга, или продължаваме към следващата. Тези, които четат бързо и смело се впускат в някое ново заглавие, на мен са ми далечни, просто защото обичам уюта на познатите текстове, в които намирам нови дълбини при всеки прочит. Интересно е как нещата се преобръщат и човекът, който дълго се чуди дали да подхване някоя книга, или да си върви по вече подгънатите ъгълчета, посяга към роман, който изведнъж се сраства с ръката му - какъвто е и случаят с мен и "Дневниците на Ая".
Началото на „Дневниците на Ая“ определено приковава вниманието и до седма страница читателят вече е разбрал, че е попаднал на роман, чиято авторка има ясна преценка за съвременната българска литература и има високи изисквания към изкуството. След седма страница обаче забравих и за личността на автора, и за литературните философствания, които са ми присъщи, защ