Ревюта

Научете основните ползи и идеи на кетогенния режим в "Ръководство по кетогенна диета за начинаещи"

В "Ръководство по кетогенна диета за начинаещи" ще научите основните идеи на кетогенния режим на хранене, неговите ползи и как най-лесно и успешно да го спазвате. Ейми Рамос се е постарала да направи едно кратко, но съдържателно обобщение на хранителния режим, което да бъде разбираемо за всеки, който за първи път се сблъсква с кето храненето.

"Нека да сме наясно: кетогенната диeта се спазва и през уикендите. Идеята не е да хапвате бонбони скришом, докато карфиолът не ви гледа. За да поддържате състояние на кетоза, трябва да сте упорити. След първата седмица без въглехидрати ще усетите такъв прилив на енергия, че ще се пазите от поничките и картофеното пюре като от огън."

Основната идея на хранителния режим е да консумирате богати на мазнини и бедни на въглехидрати храни. Този начин на хранене не само ви улеснява топенето на килограми, но и помага при различни заболявания, казва авторката. За разлика от повече диети, в които ви се налага да гладувате, тук се храните пълноценно и се

"Мартин Идън" – разказ за болното общество

Днес е на мода да се говори против технологиите – телефони, компютри, таблети. Вината за отчуждението между хората се приписва на тях, защото ни откъсват един от друг и пречат на истинското и задълбочено общуване.

Разбира се, всичко това би звучало много разумно и убедително, стига да нямаше романи като „Мартин Идън“ на Джек Лондон. Историята, написана преди преди повече от век, когато телефоните са служели само за разговори, а интернет все още е нямало, проследява пътя на главния герой – от пристанищните кръчми и случайни побоища до мястото му като най-желан и скъп гост на светски събирания.

Макар че разказите за хора, които целят да се издигнат в обществото, да не са нещо ново („Бел Ами“ на Мопасан все още се изучава в училищата), историята на Мартин Идън заема особено място, защото описва живота на човек, поставил на пиедестал красотата и любовта. Главният герой не е амбициозен и алчен – тъкмо обратното. На много места в романа е описано как харчи всичк

„Магазинчето за шоколад и мечти“ – сладкото изкушение на Валери Лейн

„Животът не е концерт по желание. Или го приемаш, или го променяш.“

Във втората книга от поредицата за Валери Лейн - „Магазинчето за шоколад и мечти“, Мануела Инуса ни разказва историята на Кийра - горда собственичка на шоколатерия. Кийра е момиче, което обича живота така, както обича шоколад. Мечтае за живот, изпълнен с любов, красота и щастие. И привидно има всички тези неща, но действителността е различна. Приятелят й Джордан винаги намира нещо, което да не му хареса (било то в Кийра, в живота или в работата). Това натъжава Кийра и тя се чувства зле... Освен в понеделник. Това е денят, в който в магазина идва един специален клиент, каращ момичето да сияе от щастие и да поврява в мечтата за бъдеще, изпълнено с любов и красота.

„Понякога животът ти подарява втори шанс за любов“

Както в първата книга, така и тук присъстват останалите приятелки: Сюзан, Лори, Орхид и Руби, а освен тях се появява и нов наемател на магазинче на Валери

История, за която един човешки живот не стига

"Червеният тефтер" ще ви отведе на едно емоционално приключение, изпъстрено с много срещи и непознати места. Ще ви разкаже история, за която понякога един човешки живот не стига.

"Научих френски благодарение на книгите в библиотеката и един речник. Запонах с най-тънките и продължих нататък том по том. От всички тези прекрасни книги научих много за живота и света. Всичко бе събрано между дървените рафтове. Европа, Африка, Азия, Америка. Страните, ароматите, обществата и културите. И хората. Живееха в толкова различни светове и все пак си приличаха по своите тревоги, съмнения, любов и омраза. Като всички нас. Като Йоста. Като мен. С удоволствие щях да остана там завинаги. Мястото ми бе сред книгите. При тях се чувствах безопасно."

Като малка Дорис получава подарък от баща си - червен тефтер, в който записва историята на живота си, такъв, какъвто днес би ни се струвал невероятен: от работата като прислуга на невръстна възраст, през Париж

Среща под звездите на двама души, борещи се с миналото

Халей работи много, всеки неин ден е запълнен с нещо, което да отклонява мислите й от болката в миналото. Нейната професия е доставчик на специални предмети, а новата й задача е да достави брачните халки на влюбена двойка чак в Лапландия. Спътник в далечните й пътувания е малък тефтер, в който записва и запечатва местата, които е посетила и нещата, които са й се случили. Но една размяна на багажа заплашва щастливия край на нейния план.

„Лично аз предпочитам да работя по Коледа и поемам работата, която другите хора не искат. Последното нещо, което ми трябва е време за покой и равносметка. На мен Коледа донякъде ми прилича на самият живот: преливаща от обещания, които Дядо Коледа понякога просто не може да изпълни."

На среща й застава интригуващият Бьорн, който й предлага помощ срещу помощ. Той ще я заведе до куфара й, а в замяна тя трябва да помогне на него и елените му да се приберат у дома. По всичко личи, че ще се наложи Халей да пропътува голяма ча

За любителите на красивите любовни истории: "Магазинчето за чай и щастие"

„Магазинчето за чай и щастие“ е красива книга, изпълнена с добри и верни приятели, с трепетите на новата любов и много любов към чая! Това е книга, която грабва читателя още с първите си страници с историята на Лори - собственичка на малък магазин за чай и на нейните приятелки от улица „Валери Лейн“.

Книгата е също толкова сладка, колкото прекрасната си корица. Историята се върти около една китна уличка и жените, които имат магазини на нея. Това е книга за приятелството, за подкрепата и помощта, която трябва да даваме на близките си, когато те имат нужда от нас и особено когато не си признават, че се нуждаят от нея. Хареса ми замисъла за това, че приятелството е много важно и трябва да сме до своите приятели, но останалите, които имат нужда от помощ, също не трябва да бъдат пренебрегвани: дали ще бъдат почерпени с чаша топъл чай, шоколадово изкушение или топъл пуловер... Важното е да не обръщаме гръб на хората, нуждаещи се от помощ.

„В края

Кои сме ние през нашите очи и през очите на другите

Любима фраза на нашия съвременник е „Българска му работа!“ Седалките на градския стадион са счупени? „Българска му работа!“ В хипермаркета продукти са извадени от опаковките и не са върнати на място след като се разгледани? „Българска му работа!“ Библиотеките отчисляват книги без подробна проверка на хвърлените заглавия? „Българска му работа!“ И така в нашето самосъзнание е наложена идеята, че да си българин означава да унищожаваш, да рушиш, да си нагъл. Да си недоволен.

Когато ние се виждаме като такива, забравяме да погледнем своите положителни черти. Забравяме, че можем да бъдем сплотени, съпричастни, отзивчиви и самоотвержени. Забравяме, че можем да бъдем борбени и да отстояваме позицията си. Забравяме, че сме народ, който е преминал през много изпитания и не си даваме сметка, че може би сме уморени. И в този момент (както във всеки един кризисен момент) на помощ идва изкуството.

Десетте мистериозни дни на Агата Кристи в "Талант за убийство"

Въпреки че съм голям фен на Агата Кристи и нейните романи, не мога да се похваля с енциклопедични познания за личния й живот. "Талант за убийство" обаче ми даде шанс да разбера повече за нея като достоверна и пълнокръвна личност.

През декември 1926 г. кралицата на криминалните романи преминава през много лични и професионални проблеми. От една страна усеща силно липсата на починалата си наскоро майка, но и не може да се примири с това, че съпругът й я оставя, заради друга жена. В професионално отношение се сблъсква с други предизвикателства - успехът на „Убийството на Роджър Акройд“ създава натиск от страна на читателите й да завърши час по-скоро следващия си роман - „Мистерията в "Синия експрес“. В този момент тя внезапно изчезва и въпреки че цялата държавна машина е впрегната да я търси, ненадейно я намират в хотелска стая десет дни по-късно. Известната писателка обаче не си спомня как се е озовала там и какво й се е случило през дните на отсъствие.

Мистерията никога не бива разг

„Quo Vadis“ – роман за пътя на вярата и човешките съдби

„Странен беше този свят, чиято красота опияняваше очите ѝ , но чиито противоречия невинното ѝ съзнание не можеше да разбере.“

„Quo Vadis“ е исторически роман на полския писател Хенрик Сенкевич, от 1895 година. Заглавието е заимствано от житието на Симон Петър, който, напускайки Рим, среща Христос и го пита: „Господи, къде отиваш?"

Най-известното произведение на полския класик Сенкевич среща читателя със света на древен Рим, управлението на Нерон и пътя на християнската вяра.

„Светът се основава на измама, а животът е илюзия. Душата също е илюзия. Трябва да имаш достатъчно ум обаче, за да различиш приятните илюзии от неприятните.“

Роман, в който Рим е привидно бляскаво място, което в същността си малко по малко загнива от пороци, разврат и убийства. История за падението на една от най-великите империи, за загубата на ценности, за страха и пагубното действие на самозабравата, но и за спасението, за вярата и щастие

Потопете се в очарованието на Прага с "Една година и един ден"

Меган е млада жена, влюбена във фотографията. Фотографията е нейната страст и начин на живот. Преди година нейният приятел я предава, което събужда недоверието й в останалите. Затова и в настоящето вниманието й е изцяло погълнато от бъдещата изложба. Заедно със своя най-добър приятел - Оли, заминава в Прага, където търси нови идеи и вдъхновение за работата си. Но това приятелство не е обикновено. Между нея и Оли се зараждат чувства, които може да навредят на отношенията им в бъдеще. Налага се Меган да направи своя избор.

"Меган не спираше да снима и за кой ли път си каза, че нейната работа би отегчила и най-влюбения мъж. Тя имаше нужда да е сама, за да потъне в своя свят на цветове, форми, настроения, а дори и звуци. Отдавна не беше изпитвала вълнуващото чувство, че благодарение на нея образите се подреждат един след друг като по магия. В такива моменти наистина беше убедена, че фотографията е нейното амплоа и че най-важното е да показва на хората,