За дебютния роман на Камелия Кучер - "Дом", е трудно да се каже каквото и да било. Той сам говори за себе си.
"Дом" е един разказ преплел много човешки съдби. Разказ за това, колко силно човек може да обича. Толкова, че чак да не вярва сам. За това, че понякога семейството не е това, което искаш да е. Но все пак там е твоят дом. Или може би не е? Домът може да бъде описан по много начини – за едни е чувство, за други е човек, а за трети си остава онова топло и уютно място, към което обичаш да се връщаш. Място, изпълнено с любов, красота и топлина.
Романът разказва за малкия Франсоа, търсещ любов и разбирателство, търсещ закрила, търсещ ДОМ. И въпреки, че ги намира в лицето на своя приятел Джейкъб, той пак не е напълно щастлив. И причината за това е Фатима... Това име, събрало толкова неща в себе си. Името на любовта, на приятелството, на уюта, но и на болката. Красивата и загадъчна Фатима, благодарение на която Франсоа тръгва по пътя на съзряването, който по-късно го отвеж
„Прекалено шумна самота“ е моята първа и невероятна среща с чешкия писател Бохумил Храбал. Книгата ме привлече със заглавието си, тъй като, признавам си, името на автора не ми говореше нищо. Прочетох анотацията и си казах: Защо не?
„Само на слънцето е позволено да има петна” - Гьоте
Историята ни пренася в Прага, 70-те години на ХХв., в мазето на Хантя, който от тридесет и пет години пресова стара хартия и това е неговата love story. Хантя, „нежният касапин“ пресова старата и мръсна хартия, превръщайки пресованите кубове в произведения на изкуството. И измежду тази мръсна хартия, той успява да спаси редките книги, които прибира вкъщи и страстно чете. Образован против волята си, Хантя започва да живее в света на книгите, да мисли, и да се чуди тези мисли негови ли са или ги е прочел някъде?
Благодарение на книгите, светът на Хантя става по-красив и изпълнен със значение. За всяко нещо „нежният касапин“ намира обяснение в книгите. И пак благодарение на
„Стара китайска притча разказва, че лисицата била единственото животно, което знаело тайната на „златното хапче“- безсмъртието. Самата лисица също била безсмъртна, но не искала да живее вечно. Търсела кого да заобича и да умре с него.“
Познавам стила на Галин Никифоров от романа му „Къщата на клоуните“. Започнах „Лисицата“ с очакването да се насладя на богат и красив изказ, но и с надеждата да бъде увлечена в нещо съвсем ново и различно. И очакванията, и надеждите ми бяха оправдани и надминати.
„Лисицата“ е роман за всеобхватната, извънгранична, безсмъртна любов. Роман за умението да дадеш прошка по обратния път - първо на другите и тогава на себе си. Прошка, която се постига с пречистваща болка - от онази, „която проникваше навсякъде и по удивителен начин възвръщаше живота на всичко, до което се докосваше.
Започва като приказка, така и завършва. Между началото и края съжителстват, без да си пречат криминални разследвания, любовна история, сюрреалистичност и нау
Една от най-иновативните промени през 21-и век се случва толкова тихо, че мнозина не осъзнават важността й - преминаването от бензинови към електрически двигатели в автомобилостроенето. Наравно с нея е и не по-малко значимата замяна на автомобили - постижение на хардуера с такива, вдъхновени и управлявани от изкуствен интелект. Компанията Тесла е начело и на двете технологични революции. Увлекателната книга на Хамиш Макензи ни разкрива какво се крие зад този феномен и за много други интересни неща отвъд това.
Авторът работи в Tесла в продължение на година като бягство от редовната си работа като журналист в областта на технологиите. По време на тази една година Макензи е трябвало да научи „нещо“ за автомобилите. Съдейки по „Феноменът Тесла“, той е усвоил много повече от това - не само за колите, но и за историята на електрическите двигатели, достиженията на автомобилната индустрия, икономиката на енергията, както и за ролята на Силиконовата долина в развитието на автомобилите от ново покол
Жените в слънчевата светлина са Джулия, Камила и Сюзън. Всички в своите шестдесет години, но готови за нови приключения. Трите се запознават съвсем случайно близо до домовете си в САЩ, намират връзка помежду си и споделят опита си, а смел план и финансовата им възможност ги води до красив дом в Тоскана. Там те срещат Кит – американска писателка, живееща в Сан Роко, работеща по новата си книга. Запознанството се превръща приятелство и ново начало за всяка една от тях.
„Жени в слънчева светлина“ е прекрасна приказка за сливането на култури и страстта към живота, добрата храна, добрите приятели и доброто вино. Франсис Мейс пренася читателите в Италия, но не за кратко посещение, а до дълбините, до които много от пътниците често не достигат.
Авторката си играе умело с многобройните женски мечти: нова среда, чудесна храна, пазаруване, страхотни приятели и най-вече красотата на Италия.
“Сан Роко се е настанил като блестящ медальон сред хълмовете на Монт
„Човек среща съдбата си на пътя, по който тръгва, за да я избегне.“
Това важи с пълна сила за Стефани, която всъщност не вярва никак в съдбата. Тя смята, че е намерила любовта, но всичко се преобръща, когато среща щастливо женения Джейми. Той е невероятен художник, който въпреки че не получава подкрепата на съпругата си в много аспекти, се стреми да запази брака си.
Стефани и Джейми прекарват една-единствена вечер заедно, преминала в дълги разговори, но това е достатъчно, за да усетят невероятната връзка помежду си. Те решават да се виждат на същия ден всяка година, тъй като искат да присъстват в живота на другия, макар и за ден.
Борейки се с желанието да постъпят правилно и с желанието да бъдат заедно, ставаме свидетели на низ от години, през които любовта, пламнала между тях, само се засилва. Дори когато се опитват да стоят далеч от друг, съдбата ги среща отново и отново.
В един брак двойката трябва да израства заед
„Морски записи“ е дебютната книга на Антон Георгиев, но авторът е добре познат от инстрагам профила си със същото име, където публикува, както той ги нарича „частици“, мисли, стихове и откъси от разкази обединени от общата тематика за морето и морските хора. Вдъхновен от разказите на жителите от крайморските градчета или просто обрисуващ емоциите и копнежите по отминалото лято, Антон Георгиев създава идилична атмосфера, в която лятото присъства толкова наситена, но също така и отсъства.
„Август имаше странна сила. Сливаше пот и сълзи, приятели и непознати, вода и огън, бряг и море, нощ и ден. Всичко беше като сън.“
На пръв поглед „Морски записи“ може да изглежда идеалната книга за плажа, но бих препоръчала, да се прочете непосредствено след почивката.
За да ви върне все още прясното усещане на водни пръски по кожата.
За да припомни шума на вълните.
За да си представите най-наситеното синьо.
Антон Георгиев мног
Сблъсъкът на старостта, младостта, копнежите, думите, желанията, миналото, настоящето, самотата... Дали пък това не е Чудовището? Да, Чудовището в новия роман на Владимир Зарев е животът с всичките му багри и измерения.
"Чудовището" обрисува мъжа с богата съдба и опит, човекът- писател, изправен пред онези години от живота си, когато прави равносметка на отминалите дни. Произведението разказва и за красива, млада журналистка, която иска да напише книга за този именит творец.
Срещата между двамата герои първоначално не е особено желана от Симеон Станимиров, но прекрасната Ния успява да спечели бързо вниманието на уважавания автор. Тя не само влиза в неговия бит и ежедневие. Тя завладява сърцето му неусетно дотолкова, че той губи себе си, но намира друга бримка от същността си, която е много по-красива и ранима.
„- Не зная какво ми е - отвърнах,- но то е по-силно от мен, по-властно е от цялата ми мъжка опитност, от моята умора, от ненакърнимат
"Берлинска любовна песен" разказва трогателната любовна история на момче от Хитлеровата младеж и циганка от пътуващ цирк. Макар и невъзможна, границите на тяхната любов доста често се размиват. Защото не можеш да избереш за кого ще запърхат онези пеперуди в корема. А за Макс и Лили - героите на романа, това се случва още през първата им случайна среща. Разделени от обстоятелствата, те не се забравят, за да се срещнат три години по-късно.
Малко книги разказват за циганския геноцид през Втората световна война и тази е една от тях. От цветния и забързан живот в цирк, волното пътуването по света и интересните цигански легенди, разказвани пред топлия лагерен огън, Лили и семейството й попадат в един сив свят на напрегнато очакване и миризма на смърт.
История за една циганка в концлагера "Аушвиц" и младеж, принуден да даде живота си за родината. История, разказана от два гласа, пренасяща те в мизерията на лагера, където "улицата представляваше река от хлъзгава тиня, която течеше между два
За двете големи войни са се изписали редица произведения. В едни се залага на художествена измислица, на слухове, легенди и до голяма степен в някои - на конспирации. За разлика от тях книгата на Стариков - "Кой накара Хитлер да нападне Сталин", се оповава на факти. Историята ни до голяма степен е прикрита и заменена. Както се казва - тя се пише от победителите. Но дори и победителите не могат да прикрият всичко, не и когато нещата са изложени логично, опровергавайки „истината“.
„Финансирането на тъмните дела и на съмнителните събития в световната политика винаги става чрез банки и личности от неутрални държави!“
Книгата сама по себе си е обширна, изследва различни моменти от конфликтите и чертите на големите имена на сцената. Развежда ни през много години и етапи, припомняйки ни падението и изкачването на Германия и появата на СССР. Обяснява и много неясни неща, отговаряйки на въпроси като:
- Как разгромената Ваймарска република си