Ревюта

За любителите на красивите любовни истории: "Магазинчето за чай и щастие"

„Магазинчето за чай и щастие“ е красива книга, изпълнена с добри и верни приятели, с трепетите на новата любов и много любов към чая! Това е книга, която грабва читателя още с първите си страници с историята на Лори - собственичка на малък магазин за чай и на нейните приятелки от улица „Валери Лейн“.

Книгата е също толкова сладка, колкото прекрасната си корица. Историята се върти около една китна уличка и жените, които имат магазини на нея. Това е книга за приятелството, за подкрепата и помощта, която трябва да даваме на близките си, когато те имат нужда от нас и особено когато не си признават, че се нуждаят от нея. Хареса ми замисъла за това, че приятелството е много важно и трябва да сме до своите приятели, но останалите, които имат нужда от помощ, също не трябва да бъдат пренебрегвани: дали ще бъдат почерпени с чаша топъл чай, шоколадово изкушение или топъл пуловер... Важното е да не обръщаме гръб на хората, нуждаещи се от помощ.

„В края

Кои сме ние през нашите очи и през очите на другите

Любима фраза на нашия съвременник е „Българска му работа!“ Седалките на градския стадион са счупени? „Българска му работа!“ В хипермаркета продукти са извадени от опаковките и не са върнати на място след като се разгледани? „Българска му работа!“ Библиотеките отчисляват книги без подробна проверка на хвърлените заглавия? „Българска му работа!“ И така в нашето самосъзнание е наложена идеята, че да си българин означава да унищожаваш, да рушиш, да си нагъл. Да си недоволен.

Когато ние се виждаме като такива, забравяме да погледнем своите положителни черти. Забравяме, че можем да бъдем сплотени, съпричастни, отзивчиви и самоотвержени. Забравяме, че можем да бъдем борбени и да отстояваме позицията си. Забравяме, че сме народ, който е преминал през много изпитания и не си даваме сметка, че може би сме уморени. И в този момент (както във всеки един кризисен момент) на помощ идва изкуството.

Десетте мистериозни дни на Агата Кристи в "Талант за убийство"

Въпреки че съм голям фен на Агата Кристи и нейните романи, не мога да се похваля с енциклопедични познания за личния й живот. "Талант за убийство" обаче ми даде шанс да разбера повече за нея като достоверна и пълнокръвна личност.

През декември 1926 г. кралицата на криминалните романи преминава през много лични и професионални проблеми. От една страна усеща силно липсата на починалата си наскоро майка, но и не може да се примири с това, че съпругът й я оставя, заради друга жена. В професионално отношение се сблъсква с други предизвикателства - успехът на „Убийството на Роджър Акройд“ създава натиск от страна на читателите й да завърши час по-скоро следващия си роман - „Мистерията в "Синия експрес“. В този момент тя внезапно изчезва и въпреки че цялата държавна машина е впрегната да я търси, ненадейно я намират в хотелска стая десет дни по-късно. Известната писателка обаче не си спомня как се е озовала там и какво й се е случило през дните на отсъствие.

Мистерията никога не бива разг

„Quo Vadis“ – роман за пътя на вярата и човешките съдби

„Странен беше този свят, чиято красота опияняваше очите ѝ , но чиито противоречия невинното ѝ съзнание не можеше да разбере.“

„Quo Vadis“ е исторически роман на полския писател Хенрик Сенкевич, от 1895 година. Заглавието е заимствано от житието на Симон Петър, който, напускайки Рим, среща Христос и го пита: „Господи, къде отиваш?"

Най-известното произведение на полския класик Сенкевич среща читателя със света на древен Рим, управлението на Нерон и пътя на християнската вяра.

„Светът се основава на измама, а животът е илюзия. Душата също е илюзия. Трябва да имаш достатъчно ум обаче, за да различиш приятните илюзии от неприятните.“

Роман, в който Рим е привидно бляскаво място, което в същността си малко по малко загнива от пороци, разврат и убийства. История за падението на една от най-великите империи, за загубата на ценности, за страха и пагубното действие на самозабравата, но и за спасението, за вярата и щастие

Потопете се в очарованието на Прага с "Една година и един ден"

Меган е млада жена, влюбена във фотографията. Фотографията е нейната страст и начин на живот. Преди година нейният приятел я предава, което събужда недоверието й в останалите. Затова и в настоящето вниманието й е изцяло погълнато от бъдещата изложба. Заедно със своя най-добър приятел - Оли, заминава в Прага, където търси нови идеи и вдъхновение за работата си. Но това приятелство не е обикновено. Между нея и Оли се зараждат чувства, които може да навредят на отношенията им в бъдеще. Налага се Меган да направи своя избор.

"Меган не спираше да снима и за кой ли път си каза, че нейната работа би отегчила и най-влюбения мъж. Тя имаше нужда да е сама, за да потъне в своя свят на цветове, форми, настроения, а дори и звуци. Отдавна не беше изпитвала вълнуващото чувство, че благодарение на нея образите се подреждат един след друг като по магия. В такива моменти наистина беше убедена, че фотографията е нейното амплоа и че най-важното е да показва на хората,

За книгите като терапия в "Макове през октомври"

"Щом днес не помниш всяка лудория, в която любовта те е въвлякла, не си обичал, не!" - Уилям Шекспир

Някъде в центъра на Мадрид се намира уютна малка кафе-книжарница на име „ДЖО“. Нейна стопанка е Каролина - жена, която благодарение на родителите си израства заобиколена от невероятни разкази, тайнствени истории, които само книгите могат да разкажат. През целия си живот родителите й са били болезнено отдадени на книгите и са възпитавали и децата си по този начин. Обичта, която има между тях, е толкова силна, че любовта, която остава за децата се оказва недостатъчна, или поне така си е мислила като малка Каролина. Въпреки това тя и брат й съумяват да имат щастливо и задружно детство.

„Родителите ми винаги са ни отпускали точната доза целувки и прегръдки, сякаш с раждането ни са им връчили комплект с ограничен брой талони за милувки и ги е страх да не им свършат.“

След инцидент те губят баща си, а майка им отказва да общув

Война и детство. Между Истината и Действителността в "Нощ" от Камелия Кучер

„Война и детство. Между Истината и Действителността“.

Това хубаво заглавие е откраднато, макар че по-добре звучи взето назаем. Взех го от новия роман на Камелия Кучер - „Нощ“. В романа има книга, която носи това заглавие, а то пасва идеално на настоящия текст.

„Нощ“ поставя един много сериозен въпрос, който е разгледан по интересен и актуален начин. Ако приемем, че човек опознава себе си чрез ситуациите, в които попада ежедневно, т.е. чрез света, то тогава какви са хората, които са живели и преживели Холокоста? Дали любовта е по-силна от всичко? И, ако не е – кое я надвива? Как става така, че детството на всеки един от нас е изпълнено с цветове, аромати и звуци, дори по време на война?

„Войната винаги е черно-бяла...“ разсъждава главният герой Виторио. Но именно по време на Втората световна война той среща момичето, което един ден ще стане негова съпруга и мисълта, за което ще запълва всяка част от живота му. Банално е, но кое чувство е изпълнено с по

Разтърсващата "Аз още броя дните"

Случвало ли ви се е да започнете някоя книга, предубедени към историята или таланта на автора? Казвате си, типично по български, отсъдили предварително, че книгата едва ли заслужава своите отличия:„С какво пък толкова авторът ще ме впечатли?

Редовно се сблъсквам с читатели, разочаровани от съвременната българска литература. Именно на тях искам да разкажа за "Аз още броя дните". На тях, както и на останалите, които търсят и намират себе си в стойностната и некомерсиална литература.

"Аз още броя дните" на Георги Бърдаров не просто ще ви впечатли. Тя ще ви разтърси! Ще ви събуди от лежерната ви дрямка на сивото битие! Ще ви накара да съжалявате (като мен), че не сте я открили по-рано. Ще пресуши всичките ви предубеждения, че сред сънародниците ни няма достатъчно добри разказвачи на истории. Ще се засрамите, заради дребните проблеми на ежедневието си. И ще се почувствате благодарни, че не живеете във време на война, че

"Морски записи" - за моментите, когато лятото ти липсва

Авторът на тази прекрасна книга е популярен със своите кратки мисли на морска тематика, които събират стотици харесвания в интернет пространството. Истинският му талант обаче според мен се разгръща в малко по-дългите текстове.

Една от историите в „Морски записи” ни повежда навътре в гъстите гори, сред храсти и тръни. През очите на един величествен елен, чийто рога сочеха нагоре към хилядите съзвездия виждаме как Странджа се променяше откъм морето...За да отнесе старото и да освободи път на новото, каквото и да е то... Живописен разказ за планината и морето, за деня и нощта, за слънцето и звездите, за земята и небето, за живота и смъртта.

Друга ни разказва, че зад пронизващите викове на преминаващи гларуси, които хората намираха за досадни, понякога се криеше нещо, което трябва да стига до този свят и че всеки полет първо беше падане надолу.

Запознава ни с ветровете, всеки със своето различно име. Леванди – могъщият източен вятър на открито м

Когато мълчанието говори в "Останалото е мълчание"

"Останалото е мълчание" е напрегнат психотрилър, който ще ви държи в плен от първата до последната страница! Още откакто чух за книгата на английски ("The Silent patient") нямах търпение да излезе на българския пазар, като разбира се имах и големи очаквания към нея.

"Само тя знае какво се е случило. Само аз мога да я накарам да говори".

Как би се развила историята, ако единственият свидетел/извършител на жестоко убийство отказва да говори?

Алисия Беренсън е талантлива известна художничка, открита с прерязани вени до мъртвото тяло на своя съпруг Гейбриъл, като всички улики сочат, че тя го е убила. Единственият проблем е, че тя е осъдена за убийството и не се защитава по никакъв начин, a просто избира мълчанието.

Заинтригуван от случая й е психотерапевта Тео Фейбър решава, че ще посвети цялото си време на него, защото нещо му подсказва, че нещата далеч не са толкова очевидни. Той кандидатства за работа в психиатричната клин