Ревюта

"Тънкото изкуство да не ти пука" - Марк Менсън

С отварянето на хората към духовното и желанието за саморазвитие, литературният пазар буквално бива заливан с литература на такава тематика. Всяка книга обещава изцеление, справяне с демоните в главите ни, с негативните и токсични мисли. „Прочетете тази книга и утре ще се събудите нов човек“, „Тази книга ще преобърне и промени живота ви“, „В ръцете си държите ключа към добрия и щастлив живот“. Да, ама не.

След многото прочетени книги за самопомощ, открих, че повечето следват една и съща линия, едни и същи шаблонни фрази, ако щете и заглавия. Реших все пак да хвърля поглед на „Тънкото изкуство да не ти пука“, за която знаех две неща: реализира рекордни продажби и зае първо място в не една и две класации. И според мен напълно заслужено.

Авторът е американски блогър, искрен до болка, остроумен до смях и... пишещ доста увлекателно. Не очаквайте от него да ви даде съвети как да привикате добрата фея с вълшебния прашец с едно щракване на пръстите, по-скоро би пратил до вратата ви

"Книжарката от площада на билките" - Ерик дьо Кермел

„Когато изборът е между нещо, което носи разруха, и нещо друго, което е несигурно, предпочитам да вървя към несигурното. Защото в тази несигурност се крие надежда.”

„Книжарката от площада на билките” е цял един свят, представен през погледа на жена, отдала се на копнежа да притежава книжарничката в прекрасното френско градче Юзес. Реализирайки го, тя не става просто собственик на търговски обект. Тя се впуска в приключение, което й дава възможност за срещи с много и различни хора, с които взаимно си помагат, споделят както радости, така и проблеми. Защото светът на книгите е необятен и правилният ключ (книга) може да отвори и разкрие вселени, в които да се потопим и открием правилния път.

„Да четеш не означава просто да разгръщаш страница след страница, а да отделиш време за думите. Време да се спреш и бавно да ги сдъвкваш, както се дъвче стръкче дива трева, което човек откъсва, бродейки в полето, и го слага в устата си. Означава да

"Изгубената съпруга" от Алисън Ричман - разказ за затрогваща и красива невъзможна любов

За първата си среща с американската писателка Алисън Ричман избрах "Изгубената съпруга". Книгата ме грабна с мотива за невъзможната и неосъществена любов. Романът ни потапя в две различни истории, преплитащи се една с друга.

Ленка е студентка в Художествената гимназия в Прага. Тя се влюбва в брата на най-добрата си приятелка - Йозеф. Двамата изживяват щастливи мигове заедно и решават да сключат брак. Но еврейският им произход преобръща живота им и те са принудени да се разделят с началото на Втората световна война. След раздялата им, действието в романа се развива паралелно, описвайки съдбата и на двамата - разделени един от друг, но всеки присъстващ непрестанно в мислите на другия.

Книгата пленява с разказа си за затрогващата и красива невъзможна любов, към която няма как да останеш безразличен, и силата, и обичта към семейството, преплетени с ужасите, лишенията и униженията в концентрационните лагери.

"С напредването на възрастта разбрах

„Съпругата помежду ни“ - Сара Пеканен и Гриър Хендрикс

Обичам книги, които смятам, че съм "отгатнала"! Съставям план кой каква игра играе и внимателно следя всеки следващ ход. Стигам до средата и прочитам поредната глава... един път, втори път, трети... Осъзнавам, че това, което смятам, че съм познала е много далеч от истината и в мен се появява едно приятно чувство на задоволство! И този път авторът ме победи!

Дали Ванеса е вманиачена по бившия си съпруг и новата му млада любовница? Зависи какво разбирате под вманиаченост: ако звъненето на номера й просто, за да чуе гласа й, или всекидневното й следене се брои за такова, тогава - да! Тя определено е вманиачена. И има защо. "Новата" й заместничка Нели е взела нейния живот с всичките й мечти и планове за щастлив семеен живот с Ричард! Тя беше неговото момиче, неговата любима, неговата съпруга! И не можеше да бъде сменена просто така. Ричард - перфектният мъж, който дори не разбра как дойде в живота й. Дойде и й даде всичко, от което тя имаше нужда: обич, топлина, грижа и най-вече споко

"В светлината на утрото" от Анес Мартен-Люган - в търсене на изгубеното щастие

Тя:

Ортанс е красива и грациозна балерина, която заедно със свои приятели управлява школа за балет в Париж. След тежката загуба на своите родители - най-голямата й опора в живота, които в желанието си да са винаги един до друг намират смъртта си доброволно, тя открива утеха не само в балетната школа, но и в прегръдките на красив мъж.

Забързана в своя живот между школата, приятелите, любовта на женен мъж, който й отделя два дни от седмицата, Ортанс се загубва и не може да открие себе си. Макар да е приела ролята на другата жена, Емерик е любовта на живота й, нейното спасение и нейното бягство.

Но дали да продължава връзка, която няма бъдеще? И дали в бъдещето си се вижда в същата тази балетна школа?

След една на пръв поглед лека травма, която я спираот най-любимото й начинание - да танцува, Ортанс сезавръща към родното място и малко по малко започва да си дава отговори на тези въпроси. С цената на всичката болка - физи

Сериозните теми, разказани с усмивка в "Празни мисли на един празен човек"

В един свят, в който човек постоянно е забързан, няма време за нищо, а ценностите са отдавна изчезнал вид, който трябва да се запише в Червената книга, Джером. К. Джером ни представя теми, които всеки един обсъжда с близък приятел или поне веднъж се е замислял за тях. Може ли любовта с годините да се превърне в механизъм на добре смазана машина, може ли домашните любимци да ни бъдат качествен барометър дали един човек е подходящ да ни бъде приятел, или не, и каква е цената на успеха в живота? Интересни въпроси, които предизвикаха не един и два повода за размисъл в моето битуване.

Първоначално бях скептично настроена към "Празни мисли на един празен човек", защото това е вторият ми опит да я прочета и за мое учудване се оказа успешен. По принцип харесвам отделните разказки, защото те ти предоставят различни истории, а не един сюжет, който може да те отегчи. 14 теми, които неусетно те потапят в размисъл и те карат да се запиташ: ,,Ами на мен случвало ли ми се е?“ или ,,Аз такъв л

"Разказът на прислужницата" за едно сурово, тиранично и фанатично до пълна слепота общество

„Свободата е различна … Свобода за и свобода от. Във времената на анархия имаше свобода за. Сега ви е дадена свобода от. Не си струва да я подценявате.“

От много отдавна не се бях впечатлявал толкова много от антиутопия. Даже може да се каже, че не съм фен на този жанр. „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд обаче ме накара да се замисля, да се ядосам, да се стресна. Една антиутопия, която изглежда толкова реална на моменти, че те побиват тръпки и се замисляш дали това няма да се окаже едно близко бъдеще?

Историята в книгата е разказана от името на прислужницата Фредова - Джун. Тя разказва както за всички прислужници, така и за себе си, като задачата на всички е да дарят семейството, което ги притежава, с дете. Ако не го направят, ще бъдат прогонени и ще станат част от Нежените, които се борят за оцеляването си. Фредова е сред малкото жени в Галаад, които могат да имат деца, но това не я прави специална, а по-скоро превръща ежедневието й в кошмар – редуване на пазар, безв