Ревюта

„Норвежка гора“ на Харуки Мураками – роман за живота, любовта и търсенето на себе си

„Когато си заобиколен от неограничени възможности, едно от най-трудните неща е да се откажеш от тях.“

Първата ми среща с Мураками беше в една гора, изпълнена с много мистицизъм и сюрреализъм. „Норвежка гора“ ме грабна още с първите страници. Мураками е чудесен разказвач и умее много красиво да си служи с думите, затова и е трудно човек да остане безразличен и да не навлезе навътре в гората от емоции, бушуващи някъде в Япония.

Макар и заимствано от песен на Бийтълс, името на романа има голямо значение, но това читателят сам ще разбере с течение на повествованието. В гората читателят може да се изгуби, може да остане сам със себе си, може да постигне спокойствие, може дори да умре. Мотиви, които се преплитат в „Норвежка гора“.

“Смъртта съществува не като противоположност на живота, а като част от него. Изразено така, това е едно клише, но по онова време го усещах не като думи, а като буцата в гърлото. Смъртта съществува – в едно

"Книгата на Руми" - един вдъхновяващ спътник

Шедьоврите на Руми са вдъхновили безброй хора през вековете. Притчите обхващат вътрешното изследване и интензивността, които характеризират философията на Руми, правейки този уникален глас на мистицизъм и желание съвременен, но едновременно с това оставайки верен на оригиналните стихове. В този том читателите ще се сблъскат със същността на прозренията на суфизма в преживяването на божествената любов, мъдростта и природата на човечеството и на Бога.

Това не е книга, която можеш да прочетеш веднъж. Тази книга е библия, спътник, карта на душата, на живота и на цялата Вселена. Ще я носите със себе от стая в стая – в спалнята, на бюрото, в раницата си, в парка - където и да е, може да ви е необходим бърз достъп до просветена поезия и напътствия. Ако сте готови, тази книга ще ви даде потвърждение. Ако не сте - тази книга ще ви даде отговори и причини да продължите да търсите, да се опитвате да опознаете любовта. Ако сте влюбени, тази книга ще ви накара да осъзнаете себе си. Руми е в

Качетете се на една емоционална въртележка!

Не знам как да започна и как да опиша с думи всичко, което преживях, четейки тази книга. Може би само човек, изпитал подобни болки, би могъл да усети силата на чувствата, които връхлитат като ураган.

Историята започва с живота на Ленка - момиче, получаващо всичко от заможните си родители, но влюбило се в неподходящия човек. Животът й се завърта като въртележка... Жени се за мъж от бедно семейство, който, под влияние на близки и алкохол, се губи и забравя за любовта. Ражда единствената си и прекрасна дъщеря Ана и решава, че е крайно време да слезе от тази въртележка, за да се качи на друга, която да осигури и на двете им по-добър живот. Успява да избяга в Белград, където малката Ана силно впечатлява с таланта си бившата балерина и настоящ учител по балет - Клара. И така започва пътят към славата.

Но както знаем, животът, колкото дава, толкова и взима...

Ана Балинт успява да стигне и да покори сцената на Болшой театър в Москва. Там среща единствената, разтърсваща и з

Техники и методи за подобряване на издръжливостта на човешкото тяло в "Методът на Ледения човек"

Ледения човек – това е прякорът на холандеца Вим Хоф, известен по света със своята издръжливост и свръхчовешки лимити на тялото си. Но как го е постигнал?

В днешно време хората се разболяват лесно, водят заседнал начин на живот, рядко тренират и не се движат достатъчно, което води до редица заболявания и проблеми, които ги съпътстват. В книгата си Вим Хоф разкрива как можем да подобрим физическата си форма, а и психическата чрез методите, които използва, за да постигне невероятните резултати, известни в цял свят. В „Методът на Ледения човек” са включени редица техники за подобряване на издръжливостта на човешкото тяло към студ и ниски температури, за укрепване на мускулите, за правилно дишане и подобряване приема на кислород.

„Дихателните упражнения на Вим Хоф не са предназначени за релаксиране – не и докато ги изпълнявате. Тяхната цел е да постигнете контрол над ума и тялото си, да въздействате върху вегетативната си нервна система.”

Търсенето на пътя в "Проницателят" на Анди Андрюс

"Проницателят" на Анди Андрюс е книга, която бих препоръчала на всеки, който в даден етап от живота си е почувствал, че е загубил своя път. А в съвременното общество, натоварило човека с куп обществени очаквания, норми, изисквания и отговорности, е твърде лесно личността да загуби връзка със себе си и с вътрешния си глас, със своето духовно Аз, оставайки сляп за възможността да погледне житейските ситуации и света от един по - различен ъгъл.

Затова смело и отговорно мога да заявя, че "Проницателят" е вашият попътен вятър в платната на живота. Онзи литературен компас в света на личностното развитие и психология, от който се нуждаете, дори ако смятате, че животът ви е подреден и хармоничен.

Вероятно най-въздействащото нещо в тази книга е фактът, че авторът още от първата страница на творбата ни повежда смело и напълно искрено в своята собствена житейска история. Кара ни да повярваме в невъзможното духовно израстване и то благодарение на един човек, който е променил в него един

„Лимонов сладкиш с маково семе“ – вихър от вкусове и емоции в сърцето на Средиземно море

„Да, в живота настъпва момент, когато осъзнаваш, че твърде дълго си бързал.“

„Лимонов сладкиш с маково семе“ на Кристина Кампос е книга, в която още от първите страници човек усеща красотата, бликаща от нея. Това е история, която е едновременно интересна като сюжет, но и с мистичен елемент. История за любовта, за семейството и за важните избори в живота. Една омагьосваща разходка из остров Майорка, едно неочаквано наследство и сладкиш, за който всички говорят.

Много красива и човешки написана история, която грабва читателя и го отвежда в свят на море, слънце и вкусен хляб. Кристина Кампос е разказвач, умеещ увлекателно и заразително да те свърже с образите, да те накара да ги почувстваш близки, да се развълнуваш от техните лични истории и да поискаш да ги видиш в хармония със себе си.

Авторката ни пренася на остров Майорка, където ни разказва за живота на Марина и Анна, две сестри, които са много различни една от друга. Марина – отдадена на своята благотворителна

"И никога не я откриха" от Ремигиуш Мруз, която събужда палитра от емоции

Има автори, чиито текстове си играят с вкусовете на читателите. Докато четях романа „Шоколад“ на Джоан Харис, жадувах за горещ шоколад с много, много сметана. Докато четях „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова, си мечтаех за голяма лъжица мед. А след като прочетох „И никога не я откриха“ на Ремигиуш Мруз, исках чаша вино.

Романът на полския автор се различава от трилърите, на които съм попадала до момента не само в литературата, но и в киното. Двете изкуства са създали образци за положителни герои, които извършват не толкова добри постъпки, но са оправдани, заради изключителната ситуация, в която попадат, отрицателни, които не са съвсем отрицателни, защото имат някаква дълбочина в психологически план, разкриваща мотивите им да бъдат лоши (изключвам чистото зло – Долорес Ъмбридж. Дж. К. Роулинг, какво създаде?!)

И изведнъж в литературата се появява нещо необичайно - жертвата, която се е взела в ръце и е решила да промени позицията си, превръщайки се... В положителен герой? Да, вс

"Момиче, измий си лицето" - книгата, която ще ви отвори очите

Някога чувствали ли сте се недостатъчни? Имали ли сте усещането, че все нещо не ви достига както в работата, така и в личния живот? В днешното общесто, в което всичко е на показ в социалните мрежи, много често си създаваме усещането, че не сме достатъчни заради "перфектния" живот на всички останали около нас. Къщата ни не е перфектна, не ходим на бляскави събития, нямаме съвършената почивка със съвършената половинка... Гледайки живота на другите се чувстваме все по-малко успешни и значими.

"Момиче, измий си лицето" е книга, която ще ви отвори очите, ще ви накара да седнете пред огледалото, истински да се погледнете и да си дадете сметка, че много често сами сте се предавали. Ще ви накара може би да поплачете, но и да се посмеете на прекрасното чувството за хумор на авторката, Рейчъл Холис, която с лекота разказва всички онези неловки моменти от живота си, само за да ни напомни, че сме обикновени хора. Просто някой от нас са чули прекалено много пъти "не" в живота си и са повярвали на

"Ел Енканто" - коктейл, изпълнен с емоции

Сусана Лопес Рубио ни поднася една стилна книга – коктейл, изпълнен с емоции, чисто приятелство, мафиотски привкус, щипка магия и аромат на джинджифилови лилии.

История, разказана на два гласа - този на Патрисио, бягащ от мизерията на следвоенна Испания, който пристига само с дрехите на гърба си в Хавана и благодарение на своите сини очи, непринуденост и въображение успява да достигне до един от ръководните постове на универсалния магазин Ел Енканто - най-елегантното място в Хавана. Място, в което болката, която всеки носи дълбоко в себе си, се изпарява и остава само блясъкът на висшата мода, новите технологии и стилът. И мястото, на което Патрисио среща Глория – вторият глас на тази кубинска история. Решение, взето още в невръстните години, отвежда Глория в клопката на семейния живот с един от най-опасните мафиоти в Хавана.

Роман с екзотичен вкус, в който сладките съставки - любов, приключения, смях и тъга, балансират с горчивината на лукса, стипчивата бедност и метални

"Ти, аз, всичко" - един разказ за любовта, за неизказаните истини или просто за човешкия живот

Всички знаем как започват класическите любовни истории: запознанство, пламване на страстна и искрена любов и т.н. Ако трябва да бъда честна, имах подобни очаквания за романа на Катрин Айзък (,,Ти, аз, всичко“) - че ще бъде от онзи тип романи, които ще ме отегчат още към петдесета страница. Тук идва моментът за личната ми изненада, че не се получи така. Даже напротив, изчетох я от кора до кора и остави усещането за точния момент, точната книга, точния избор.

,,Понякога човек трябва да попадне в пълен мрак, за да види светлината в хората.“

Ако някой можеше да ни каже какво ще се случи утре или как ще се развие животът ни, когато сме млади и неопитни, сигурно щяхме да бъдем благодарни, но за съжаление все още не е измислен толкова достоверен източник. Ще попитате защо казвам това. Убедена съм, че ако имаше кой да каже на Джес (главната героиня) какво ще се случи, когато тя е на двайсет години или когато е на трийсет и две с неизличимо заболяване и