Ревюта

Сериозните теми, разказани с усмивка в "Празни мисли на един празен човек"

В един свят, в който човек постоянно е забързан, няма време за нищо, а ценностите са отдавна изчезнал вид, който трябва да се запише в Червената книга, Джером. К. Джером ни представя теми, които всеки един обсъжда с близък приятел или поне веднъж се е замислял за тях. Може ли любовта с годините да се превърне в механизъм на добре смазана машина, може ли домашните любимци да ни бъдат качествен барометър дали един човек е подходящ да ни бъде приятел, или не, и каква е цената на успеха в живота? Интересни въпроси, които предизвикаха не един и два повода за размисъл в моето битуване.

Първоначално бях скептично настроена към "Празни мисли на един празен човек", защото това е вторият ми опит да я прочета и за мое учудване се оказа успешен. По принцип харесвам отделните разказки, защото те ти предоставят различни истории, а не един сюжет, който може да те отегчи. 14 теми, които неусетно те потапят в размисъл и те карат да се запиташ: ,,Ами на мен случвало ли ми се е?“ или ,,Аз такъв л

"Разказът на прислужницата" за едно сурово, тиранично и фанатично до пълна слепота общество

„Свободата е различна … Свобода за и свобода от. Във времената на анархия имаше свобода за. Сега ви е дадена свобода от. Не си струва да я подценявате.“

От много отдавна не се бях впечатлявал толкова много от антиутопия. Даже може да се каже, че не съм фен на този жанр. „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд обаче ме накара да се замисля, да се ядосам, да се стресна. Една антиутопия, която изглежда толкова реална на моменти, че те побиват тръпки и се замисляш дали това няма да се окаже едно близко бъдеще?

Историята в книгата е разказана от името на прислужницата Фредова - Джун. Тя разказва както за всички прислужници, така и за себе си, като задачата на всички е да дарят семейството, което ги притежава, с дете. Ако не го направят, ще бъдат прогонени и ще станат част от Нежените, които се борят за оцеляването си. Фредова е сред малкото жени в Галаад, които могат да имат деца, но това не я прави специална, а по-скоро превръща ежедневието й в кошмар – редуване на пазар, безв