Книгата на Анна Тод - "След", може да се опише с много думи, но първото което ми идва на ум е Емоция! Завладяваща и всепоглъщаща емоция - от крайно положителна до силно негативна! Докато четеш ти идва да разкъсаш книгата на парчета или да я запратиш към стената, но в следващия момент осъзнаваш, че неусетно си прочел поредните 50 страници, напълно погълнат от историята.

Теса е мило и добро момиче, което тъкмо постъпило в колежа, се влюбва в тайствения и мрачен, изрисуван с татуси Хардин. Въпреки неодобрението на майка си и предупрежденията на всичките й познати, Теса се вслушва в сърцето си и е готова да рискува всичко в името на любовта. Двамата са не просто различни, те нямат нищо общо. Това ги разделя многократно, но и ги събира всеки път, когато осъзнаят, че привличането помежду им е непреодолимо.

"Не си мой тип. Точно както аз не съм твой тип. Но именно затова сме подходящи един за друг. Толкова сме различни и въпреки това си приличаме, сякаш сме един и същи човек. Веднъж ми каза, че мога да предизвикам най-лошото у теб. Е, ти пък предизвикваш най-доброто в мен..." 

Събитията в книгата се случват едно след друго, оплитащи те в мрежите си като насекомо, съзнателно попаднало в свят, от който не може, а и не иска да се отскубне. Страстта между Теса и Хардин свива стомаха на топка, краката се огъват като пластелин, а мозъкът става на каша, сякаш те е сгазил носорог - така е описана тази изпепеляваща любов. Смееш се, после плачеш, после ти става мило, после ти се къса сърцето и после отново се смееш с глас.

Анна Тод е едва на 17 години, когато пише първата книга от поредицата. Личи си! В най-добрия смисъл! Изградила е героите си реално и правдоподобно. Както и всички типични за тази възраст разкъсвания между правилното и грешното, любовта и егото, покорството и бунтарството, разумното и неразумното.

Ако искате да прочете нещо наистина увлекателно, пробвайте с тази книга!

 

Автор на текста: Михаела Хаджиева, книжарница "Хермес" - Пловдив