Човек среща съдбата си на пътя, по който тръгва, за да я избегне.“

Това важи с пълна сила за Стефани, която всъщност не вярва никак в съдбата. Тя смята, че е намерила любовта, но всичко се преобръща, когато среща щастливо женения Джейми. Той е невероятен художник, който въпреки че не получава подкрепата на съпругата си в много аспекти, се стреми да запази брака си.

Стефани и Джейми прекарват една-единствена вечер заедно, преминала в дълги разговори, но това е достатъчно, за да усетят невероятната връзка помежду си. Те решават да се виждат на същия ден всяка година, тъй като искат да присъстват в живота на другия, макар и за ден.

Борейки се с желанието да постъпят правилно и с желанието да бъдат заедно, ставаме свидетели на низ от години, през които любовта, пламнала между тях, само се засилва. Дори когато се опитват да стоят далеч от друг, съдбата ги среща отново и отново.

В един брак двойката трябва да израства заедно. А какво се случва, когато тръгнем в различни посоки? Дали е време да сложим край?

 „Защо си позволяваш да бъдеш щастлива само един уикенд в годината?“ е въпросът, на който се опитва да си отговори Стеф. Заседнали в бракове, които вече не им носят радост, двамата не откриват лесно пътя един към друг. Защото животът е по-сложен, от „влюбили се и заживели щастливо“. "Това, което имаме" е любовна история, която не се развива по план, но в живота не е ли всичко така? Някой ще бъде наранен. Някой ще открие щастието. Някой ще открие загубата. Рокси Купър въвлича в една красива история, която ни кара да затаим дъх с развоя, който ни поднася.

Толкова дълбоко навлизаме в емоциите на героите, че усещаме чувствата им като наши.

 

Автор на текста: Кристин Атанасова, книжарница „Хермес” - Стара Загора