Прочетох „Хала” на Нейтън Хил преди няколко дни, но все още не мога да събера мислите и впечатленията си. Това е голяма творба, велика, мащабна, разклонява се на много лични истории, различни психологически травми, факти от политическия и обществен живот и просто няма как човек да не намери нещо от себе си в нея. Многопластово произведение, което на места може съвсем неволно да те обърка, да те подведе. Точно както „Светът на Елфскейп” – компютърната игра, която е откъснала от действителността толкова много геймъри, така и самата „Хала” може да постъпи по същия начин с теб, читателю! Но това не бива да те плаши.
Сега, точно в този момент си мисля, че „Хала” е книга, която се чете веднъж в живота, но абсолютно задължително. Не мога да си представя как след няколко години ще казвам за нея, че е просто една хубава книга, без да мога да обясня в детайли какво точно имам предвид. Проблемите, които засяга са твърде ярки, твърде лични и в същото време глобални, и няма как да бъдат заб
Пол Остър е създал не само творбата на живота си, но и жив, дишащ организъм. Предизвикателството „4321“ изисква не само търпение и концентрация от страна на читателите, но и доста отдаденост от автора. А любовта и интелектът, вложени в тази книга, си личат още от първите страниците.
Зад привидно простата идея, възможните отговори на въпроса „Какво би станало, ако...“ Пол Остър изгражда историята на Арчи Фъргюсън и неговите четири отговора. Книгата започва с митологизираната фигура на дядото Фъргюсън, руски евреин от Минск, който по стечение на чистата случайност се сдобива с това име, заради невъзможността да произнесе фамилията Рокфелер, както е посъветван. Това е само първото деликатно намигване към читателите - за голямата роля на шанса и съдбата и малките, уж незначителни действия, които се оказват с най-голямо значение.
Непрекъснато четиримата Фъргюсъновци ще се питат "Защо непременно се случи това?" Но „4321“ далеч не е просто семейна сага на фона на две десетилет
На финала на своя прочит в ръцете си държа знаменитата книга "Фокус-бокус". Защо знаменита? Тъй като самият автор носи този натюрел - духовит, сензационен, прям. Честно казано, това произведение по същността си е далеч от онези, които по принцип чета. Не че си слагам ограничения. Просто ми трябваше малко време да вникна в проблематиката на стила му. Защото в тази творба определено има драматургия, изтъкана от фин и понякога дебелашки даже хумор. Именно това я прави интересна и фатално-скандализираща. Наситена е с окраските на риторика, която няма да е по вкуса на мнозина. Авторът, който има способността и да се самоидентифицира с героите си, действително не живее в бонбонен свят, изграден от лустросани стереотипи, с какъвто комфорт обичат да се утешават често редица читатели. "Фокус-бокус" ще ви сграбчи, ще ви разнищи, ще изпита вашето чувство за хумор и умението да четете между редовете, и накрая просто ще ви завладее с доблестта си.
Заглавието навява известен наивитет. Ала, да не
„Ние, удавниците“ е необятна книга, като океана - на приливи и отливи носи радост, тъга, огорчение, надежда, отчаяние, смелост и слабост.
Това е книга обемна не само откъм думи, но и откъм емоции. Карстен Йенсен е наистина брилянтен разказвач, който пресъздава света на жителите на малко датско градче, но в действителност това градче - Марстал, е просто образът на всеки един друг град по света, претърпял промени, крушения, разцвет и търпящ непрестанно развитие през годините. А хората, които го обитават, се променят заедно с града, те са неговата жива вътрешна сила, която може да бъде и разрушителна.
Цикличността на разказвачите показва как се сменят поколенията, като всяко си има свой централен образ, около когото се завъртат събитията. Историята започва с мистичния и почти фантастичен Лауридс Мадсен, продължава с най-малкия му син Алберт, а по-късно вече достолепен корабовладелец Алберт, и завършва със своеобразния му наследник Кнуд-Ерик.
Във всяка част от романа
Един искрен разказ за преживяванията, които оставят своя отпечатък в душата... Като млад читател, който има сравнително малък опит в четенето на поезия, "Седем. Стихотворения ( с ) биографии" мина през мен като вихрушка от откровения и силна емоция, която завладя сърцето и съзнанието ми.
Мирела Иванова е име, което е добре познато в културния живот на България. Тя е известен драматург с множество преводи на книгите си и безброй награди. С излизането на стихосбирката й, аз изпитах особен интерес към нея и побързах да я прочета. Вярвате или не, за един час я бях приключила. От корица до корица.
,,Не ми личеше, но все се боях да не счупя нещо: чаша, чиния, човек, хоризонта си, коленете си, молитвите си, любовта. Сега храбро вървя през отломките и само погледът ми тежи от познание.“
Разделена на три основни теми, които са озаглавени "Съвпадам с есента", "Пеперуди" и "Предели", тя ни разкрива един живот, който в различните
С отварянето на хората към духовното и желанието за саморазвитие, литературният пазар буквално бива заливан с литература на такава тематика. Всяка книга обещава изцеление, справяне с демоните в главите ни, с негативните и токсични мисли. „Прочетете тази книга и утре ще се събудите нов човек“, „Тази книга ще преобърне и промени живота ви“, „В ръцете си държите ключа към добрия и щастлив живот“. Да, ама не.
След многото прочетени книги за самопомощ, открих, че повечето следват една и съща линия, едни и същи шаблонни фрази, ако щете и заглавия. Реших все пак да хвърля поглед на „Тънкото изкуство да не ти пука“, за която знаех две неща: реализира рекордни продажби и зае първо място в не една и две класации. И според мен напълно заслужено.
Авторът е американски блогър, искрен до болка, остроумен до смях и... пишещ доста увлекателно. Не очаквайте от него да ви даде съвети как да привикате добрата фея с вълшебния прашец с едно щракване на пръстите, по-скоро би пратил до вратата ви
„Когато изборът е между нещо, което носи разруха, и нещо друго, което е несигурно, предпочитам да вървя към несигурното. Защото в тази несигурност се крие надежда.”
„Книжарката от площада на билките” е цял един свят, представен през погледа на жена, отдала се на копнежа да притежава книжарничката в прекрасното френско градче Юзес. Реализирайки го, тя не става просто собственик на търговски обект. Тя се впуска в приключение, което й дава възможност за срещи с много и различни хора, с които взаимно си помагат, споделят както радости, така и проблеми. Защото светът на книгите е необятен и правилният ключ (книга) може да отвори и разкрие вселени, в които да се потопим и открием правилния път.
„Да четеш не означава просто да разгръщаш страница след страница, а да отделиш време за думите. Време да се спреш и бавно да ги сдъвкваш, както се дъвче стръкче дива трева, което човек откъсва, бродейки в полето, и го слага в устата си. Означава да
За първата си среща с американската писателка Алисън Ричман избрах "Изгубената съпруга". Книгата ме грабна с мотива за невъзможната и неосъществена любов. Романът ни потапя в две различни истории, преплитащи се една с друга.
Ленка е студентка в Художествената гимназия в Прага. Тя се влюбва в брата на най-добрата си приятелка - Йозеф. Двамата изживяват щастливи мигове заедно и решават да сключат брак. Но еврейският им произход преобръща живота им и те са принудени да се разделят с началото на Втората световна война. След раздялата им, действието в романа се развива паралелно, описвайки съдбата и на двамата - разделени един от друг, но всеки присъстващ непрестанно в мислите на другия.
Книгата пленява с разказа си за затрогващата и красива невъзможна любов, към която няма как да останеш безразличен, и силата, и обичта към семейството, преплетени с ужасите, лишенията и униженията в концентрационните лагери.
"С напредването на възрастта разбрах
Обичам книги, които смятам, че съм "отгатнала"! Съставям план кой каква игра играе и внимателно следя всеки следващ ход. Стигам до средата и прочитам поредната глава... един път, втори път, трети... Осъзнавам, че това, което смятам, че съм познала е много далеч от истината и в мен се появява едно приятно чувство на задоволство! И този път авторът ме победи!
Дали Ванеса е вманиачена по бившия си съпруг и новата му млада любовница? Зависи какво разбирате под вманиаченост: ако звъненето на номера й просто, за да чуе гласа й, или всекидневното й следене се брои за такова, тогава - да! Тя определено е вманиачена. И има защо. "Новата" й заместничка Нели е взела нейния живот с всичките й мечти и планове за щастлив семеен живот с Ричард! Тя беше неговото момиче, неговата любима, неговата съпруга! И не можеше да бъде сменена просто така. Ричард - перфектният мъж, който дори не разбра как дойде в живота й. Дойде и й даде всичко, от което тя имаше нужда: обич, топлина, грижа и най-вече споко
Тя:
Ортанс е красива и грациозна балерина, която заедно със свои приятели управлява школа за балет в Париж. След тежката загуба на своите родители - най-голямата й опора в живота, които в желанието си да са винаги един до друг намират смъртта си доброволно, тя открива утеха не само в балетната школа, но и в прегръдките на красив мъж.
Забързана в своя живот между школата, приятелите, любовта на женен мъж, който й отделя два дни от седмицата, Ортанс се загубва и не може да открие себе си. Макар да е приела ролята на другата жена, Емерик е любовта на живота й, нейното спасение и нейното бягство.
Но дали да продължава връзка, която няма бъдеще? И дали в бъдещето си се вижда в същата тази балетна школа?
След една на пръв поглед лека травма, която я спираот най-любимото й начинание - да танцува, Ортанс сезавръща към родното място и малко по малко започва да си дава отговори на тези въпроси. С цената на всичката болка - физи