„Когато си заобиколен от неограничени възможности, едно от най-трудните неща е да се откажеш от тях.“

Първата ми среща с Мураками беше в една гора, изпълнена с много мистицизъм и сюрреализъм. „Норвежка гора“ ме грабна още с първите страници. Мураками е чудесен разказвач и умее много красиво да си служи с думите, затова и е трудно човек да остане безразличен и да не навлезе навътре в гората от емоции, бушуващи някъде в Япония.

Макар и заимствано от песен на Бийтълс, името на романа има голямо значение, но това читателят сам ще разбере с течение на повествованието. В гората читателят може да се изгуби, може да остане сам със себе си, може да постигне спокойствие, може дори да умре. Мотиви, които се преплитат в „Норвежка гора“.

“Смъртта съществува не като противоположност на живота, а като част от него. Изразено така, това е едно клише, но по онова време го усещах не като думи, а като буцата в гърлото. Смъртта съществува – в едно преспапие, в четири червени и бели топки върху билярдната маса, - а ние продължаваме да живеем и да я поемаме с дробовете си като ситен прах. ”

Харесва ми начинът, по който Мураками изгражда героите, ситуациите и сюжета - начин, който те кара да се замислиш, да погледнеш на нещата от друга перспектива и да видиш живота, през очите на Тору.

„Както самата ти каза преди, двамата с нея трябва да се спасяваме взаимно. Това е единственият начин всеки от нас да се спаси.“

И тъй от страница на страница – станахме приятели с този чудат японец Мураками – а и с неговия не по-малко чудат герой - Тору Ватанабе. Тору е момче с обикновен живот – с приятели, малко странни, но прекрасни – което е студент в Токио и предпочита усамотението (по възможност с хубава книга – другата голяма любов на Тору), той е влюбен в Наоко, красива, крехка и ранима млада жена. Взаимната им любов е белязана от трагичната смърт на най-добрия им приятел Кидзуки. След неговата смърт, Тору опитва да се адаптира към живота в колежа, а Наоко се оттегля навътре в свой собствен мрачен свят. На Тору му предстоят многобройни срещи, сред които с жизнената Мидори, чиято светлинка, подобно на светулка, започва да огрява тъмнината в него и освободената Рейко, която винаги има какво да те посъветва и която може да свири на китарата си безспир.

 "Никой не обича да бъде съвсем сам. Но не полагам особени старания да се сприятелявам. Това е всичко. Просто ми е много неприятно, когато ме разочароват."

След края на последното изречение, човек се чувства някак странно. Все едно бродиш из гората сам и не знаеш накъде да поемеш, макар пътят да е пред теб. Книгата оставя много различни чувства и емоции.

Аз със сигурност ще прочета и други книги на Мураками, но тази наша първа среща няма да забравя дълго време, може би никога. "Норвежка гора" е история за търсенето на себе си, за любовта и за живота (добър или лош), но и история за смъртта и това, което остава след нея. Празнота...

„Ако човек се намира в непрогледен мрак , единственото, което може да стори, е да издържи, докато очите му привикнат с тъмното.“

 

Автор на текста: Темелина Трайкова, книжарница "Хермес" - Мега Мол