Всички сме читатели, макар да се делим според скоростта, с която четем, количествата книги, които преминават през нас и дали се връщаме към някоя книга, или продължаваме към следващата. Тези, които четат бързо и смело се впускат в някое ново заглавие, на мен са ми далечни, просто защото обичам уюта на познатите текстове, в които намирам нови дълбини при всеки прочит. Интересно е как нещата се преобръщат и човекът, който дълго се чуди дали да подхване някоя книга, или да си върви по вече подгънатите ъгълчета, посяга към роман, който изведнъж се сраства с ръката му - какъвто е и случаят с мен и "Дневниците на Ая".

Началото на „Дневниците на Ая“ определено приковава вниманието и до седма страница читателят вече е разбрал, че е попаднал на роман, чиято авторка има ясна преценка за съвременната българска литература и има високи изисквания към изкуството. След седма страница обаче забравих и за личността на автора, и за литературните философствания, които са ми присъщи, защото сюжетът ме завладя до такава степен, че трябваше да знам какво се случва и не успях да оставя книгата, докато не прочетох и последната дума от последната страница на книгата (включително издателското каре на последната страница) – за всеки случай, да се убедя, че не съм пропуснала нещо.

Но всъщност това беше ненужно, защото историята е разтърсваща, истинска и завършена. Ще се опитам да изкарам основното за романа в следващите кратки дванайсет изречения:

1) Това е история, в която има митология.

2) Това е история, в която има истински приятели.

3) Това е история, в която има много въпроси.

4) Това е история, в която има много носталгия.

5) Това е история, в която има много любов.

6) Това е история, в която има много магия.

7) Това е история, в която има много реализъм.

8) Това е история, която разказва за живите.

9) Това е история, която разказва за мъртвите.

10) Това е история, която разказва миналото.

11) Това е история, която разказва бъдещето.

12) Това е историята на един живот.

 

А защо точно 12 изречения? На този въпрос ще ви отговори „Дневниците на Ая“.

 

Автор на текста: Марина Братанова, книжарница "Хермес" - Русе