Деметра Дулева определено покори читателското ми сърце. Стилът й на писане е толкова увлекателен, че не можеш да откъснеш поглед от страниците и написаното сякаш оживява пред очите ти.

Веднъж запознал се с главната героиня Йоана и нейната история, е просто невъзможно да ги оставиш по средата... Четеш, четеш, четеш и не спираш, докато не стигнеш до края. А когато не си с Йоана, мислиш за нея и преживяванията й в пансиона. „Преобърнати съзвездия“ носи едновременно меланхолия, но и надежда за по- светло бъдеще.

Заедно с героинята тъгуваме за младостта, която ни напуска, но пък проумяваме, че остаряването е част от пътя и ни носи мъдрост и успокоение.

„Аз съм това, което помня. Какво съм научила, какво помня. Каква бях аз?“

От Йоана и нейния житейски път можем да извлечем много поуки, стига да сме готови за тях. Истината понякога боли и само смелите могат да се изправят лице в лице с нея. Четейки, осъзнаваме, че понякога е нужно да останем сами и да се откъснем от рутината на ежедневието. Да останем насаме със себе си е изключително важно, защото често отговорите на въпросите се крият вътре в нас, а не навън.

А прошката, прошката е задължителна за всички ни! Да простиш означава да се освободиш. Да освободиш себе си от товара, който носиш, който носиш и все ти тежи.

„Усмихвам се и му отвръщам: - Отдавна съм простила. - Не си, щом изпитваш мъка. Простила ще си, когато спре да те боли.“

 

Любовта също присъства в тази история. Нима има човешки живот без капка любов? Йоана е и благословена, и проклета да има две големи любови в живота си – първата любов, бурна и никога нестихваща. Първата любов, колкото клиширано да звучи, никога не се забравя. Споменът винаги остава да тлее в сърцето. Но понякога само любовта не е достатъчна. Пример за това са Йоана и Найден. За да бъде връзката здрава, силна и стабилна, освен любов е нужно много разбиране, много компромиси, добро балансиране. Освен да се обичате, е нужно да бъдете и приятели, да се разбирате и да си давате свобода. Йоана разбира това, благодарение на

Андре. Плодът на тяхната любов са двете им деца. Човек не може да живее пълноценно, бидейки сам. Животът е по- лек, когато има с кой да споделиш радостите, когато има рамо, на което да поплачеш, когато ти е тъжно.

„Омразата дава сили, но обрича на самота.“

В романа са засегнати страшно много актуални теми – любовта и омразата, отговорността на родителите към децата им, защото детството е изключително важен период, приятелството и самотата, какво е щастието и как се измерва то...

„Не знам защо заедно с натрупването на блага децата спират да играят вън, кучетата да лаят нощем и възрастните да се смеят високо.“

След като останах очарована от романа на Деметра Дулева „Преобърнати съзвездия“ и го изчетох на един дъх, усещам, че ще дойде ред и на „Странстващият албатрос“.

Това е първата книга на авторката, сигурна съм, че и тя ще спечели моето сърце.

 

Автор на текста: Ирзан Балиева, книжарница "Хермес" - Благоевград