„Истината е, че винаги знаем кое е правилно. Трудното е да го направиш. “

Сара Джио е авторка на романтични книги, публикувани в над 27 страни и превърнали се в бестселъри. В началото на писателската си кариера Джио се опитва да съчетава писането на романи с ангажиментите си като журналист, но в крайна сметка страстта към книгите надделява и тя се посвещава на тях и семейството си. „Последната камелия“ е шестият й роман, издаден в България.

В „Последната камелия“ авторката ни пренася в имение в английската провинция, излязло като от приказките, където се случват загадъчни събития. Джио редува две гледни точки на две силни жени от миналото и настоящето, които животът изправя пред сериозни изпитания като преплита двете времеви пространства, за да изследва драматичните съдби на главните героини и да ни разкаже техните истории, тайни и борби.

Едната от двете гледни точки е представена в лицето на младата американка Флора, която обожава цветята и заминава за Англия с тайна мисия. Флора иска да помогне на семейството си и затова приема съмнителна работа от един мошеник. Обещанието за парите, които ще й донесе тази работа и с които ще помогне на близките си, са причината младото момиче да се съгласи да замине отвъд океана и да се впусне в едно приключение, изпълнено с тайни и загадки. В имението на лорд Ливингстън Флора попада на кървава следа, която води към ужасяващи престъпления. 

„Странно е как миналото ни се връща, за да ни намери отново.“

Повече от половин век по-късно Адисън вярва, че е изградила живота, за който винаги е мечтала: има успешен бизнес, свързан с озеленяване, омъжена е за очарователния писател Рекс, но тъмното й минало, от което тя се опитва да избяга, не спира да я преследва. Рекс и Адисън заминават за имението Ливингстън, но Адисън не може да се отърси от усещането, че нещо зловещо се е случило там. И докато се опитва да разплете дългогодишната мистерия, тя открива, че съдбата ѝ е преплетена с тази на Флора по неподозиран начин.

Флора и Адисън са разделени от времето, но имат обща страст – цветята. И точно тази тяхна страст им помага да разплетат мистерията и да разберат истината, която пази имението и тайните, които се крият в неговата цветна градина.

„Разбрах, че човек може да се бори с много неща в живота си, но не и с любовта. Не можете да промените избора на сърцето си.“

Обстановката в имението на лорд Ливингстън е тягостна и потискаща, но има едно място, което е изпълнено с красота и нежност: величествената градина в двора на имението, където покойната съпруга на лорда - лейди Анна, е отглеждала редки видове цветя. Едно красиво място, в което човек забравя за всичко и се наслаждава на красотата.

„Мина седмица, после още една. Листата на стария клен в градината започнаха да капят, танцувайки на вятъра, сякаш да ни напомнят за несигурността около нас.“

Събитията от миналото се развиват под угрозата на Втората световна война и уязвимостта да не можеш да се скриеш от никого и да не знаеш какво ще ти донесе утрешният ден. 

Сара Джио обича да преплита важни житейски теми в романите си. В „Последната камелия“ авторката обръща внимание на темата за децата и за това колко е важно да растат в сигурна и любяща среда, и как не бива да страдат заради грешките на възрастните.

„Последната камелия“ е книга, в която се говори за любов, саможертва, вярност. За сложните взаимоотношения между родители и деца, за травмите от детството, които дават отражение на живота ни и нанасят белези, които не зарастват никога. 

 „- Звездите имат свой собствен език, знаете ли. Ако се постараете, можете да го научите.“

„Последната камелия“ е роман, който няма лесно да забравите. Роман за две силни жени от различни епохи, които устояват на ударите на съдбата. Роман, в който надеждата и красотата за нещо по-добро покълват, за да разцъфнат накрая с най-красивия си цвят. За да останат завинаги!  

„- Знаеш ли, мислих много за това и ми се струва, че хората са като тези звезди там горе. Някои светят слабо в продължение на милиони години, едва видими за нас от земята. Те са там, но ти не го знаеш. Те се сливат като точки върху платно. А други блестят толкова силно, че осветяват небето. Няма как да не ги забележиш, да не им се възхитиш. Те никога не живеят дълго. Не могат. Бързо изгарят цялата си енергия.“

Автор на текста: Темелина Трайкова, книжарница „Хермес“ - Стамболийски