Крадец на време

За да съществува нещо, то трябва да бъде наблюдавано.

За да съществува нещо, то трябва да има свое място в пространството и времето.

Ето ви го обяснението защо девет десети от масата на Вселената се губят от сметките.

Тези девет десети от Вселената представляват знанието за мястото и посоката на всичко в другата една десета. Всеки атом си има биография, всяка звезда — досие, всяко химическо взаимодействие — подобие на инспектор с бележник в ръка. Деветте десети не влизат в сметките, защото те представляват именно сметките за останалото, а няма как да видиш собствената си глава отзад.

Всъщност девет десети от Вселената са канцеларщина.

А ако искате да научите историята, спомнете си, че тя не е като размотаваща се нишка. Историята се тъче. Случки на различни места и в различни моменти се събират към мъничка точица в пространство-времето, към съвършения миг.

Да си представим, че някой цар е бил убеден да облече новите си дрехи от толкова фин плат, че за окото на непросветения те просто не съществуват. Да речем, че едно момченце изтъква този факт на висок глас…

Тогава имаме историята за новите дрехи на царя.

Но ако знаете малко повече, ще се превърне в историята за момчето, което отнесло заслужен пердах от баща си заради оскърблението на величеството, а накрая било тикнато зад решетките.

Или историята как цялата тълпа била обградена от стражници, за да чуе следните думи: „Нищо подобно не се е случвало, ясно? Някой да е против?“