Количка

По-добре мъртви

От: Лий Чайлд

Налично на склад – доставка между 1-3 дни
SKU
ОБС276
20,00 лв.
Джак Ричър никога не бяга от проблемите. А на един празен път в Аризона го очаква много сериозен проблем. В дърво близо до границата с Мексико се е забил стар джип. Жената вътре изглежда мъртва. Или пък не е? 

В жестоката жега на пустинята нищо не е такова, каквото изглежда!
​Джак Ричър никога не бяга от проблемите. А на един празен път в Аризона го очаква много сериозен проблем. В дърво близо до границата с Мексико се е забил стар джип. Жената вътре изглежда мъртва. Или пък не е? 

В жестоката жега на пустинята нищо не е такова, каквото изглежда!

Няколко минути по-късно Ричър се насочва към близкия град, който определено е виждал и по-добри времена. До него седи Микаела Фентън. Тя е агент на ФБР и е инсценирала катастрофата, за да се опита да открие своя брат близнак, който се е забъркал с опасни хора. Лидерът им е пуснал дълбоки корени в града и го управлява от сенките. Ричър ще трябва да направи невъзможното, за да се срещне с него. А да получи отговор на въпросите си ще му бъде още по-трудно. Защото хората в това враждебно място по-скоро биха умрели, отколкото да разкрият тайните си.

Но те не знаят, че застане ли Джак Ричър срещу тях, по-добре ще е да са мъртви.

Откъс от книгата:

"Непознатият зае позиция под уличната лампа точно в единайсет часа вечерта. Уговорката беше такава.

Бяха му обещали, че лесно ще открие мястото, и не го бяха излъгали. Това бе единствената лампа наоколо, която работеше. Тя се издигаше в далечния край на парцела, на около два метра от металната ограда, която разделяше Съединените щати от Мексико.

Непознатият бе сам. И невъоръжен.

Уговорката беше такава.

Колата се появи в 11:02. Тя се движеше точно по средата на продълговатото пространство, оформено от строените в две редици гаражи. Те също бяха изработени от метал. Покривите им бяха изкривени от слънцето. Стените им бяха ожулени от пясъка. Пет гаража отдясно. Четири отляво. Плюс ръждивите останки на още един, разпръснати на три метра встрани, сякаш не­що в него бе експлодирало преди години.

Колата се движеше с включени дълги светлини, което затрудняваше определянето на производителя и модела. И скриваше пътниците вътре. Шофьорът спря на четири-пет метра от непознатия, като натисна рязко спирачките. Автомобилът се заклати върху износените си амортисьори и вдигна нисък облак от прахоляк и песъчинки. Предните врати се отвориха. И двете. Появиха се двама мъже.

Уговорката не беше такава.

А после се отвориха и двете задни врати. Появиха се още двама мъже.

Уговорката определено не беше такава.

Четиримата спряха за миг и огледаха непознатия. Бяха предупредени да очакват едър тип и този наистина бе такъв. На ръст бе метър и деветдесет и три. Тежеше сто и десет килограма. Имаше гръден кош като двукрилен гардероб и длани като кофи на багер. Външният му вид бе доста занемарен, мърляв дори. Косата му бе невчесана. Не се беше бръснал от няколко дни. Дрехите му изглеждаха евтини и май не бяха неговият номер. Единственото изключение бяха обувките му. Непознатият приличаше на нещо средно между клошар и неандерталец. Едва ли щеше да липсва на някого.

Шофьорът пристъпи напред. Той бе поне пет-шест сантиметра по-нисък от непознатия и двайсетина килограма по-лек. Облеклото му се състоеше от черни джинси, черна тениска без ръкави и боти, които приличаха на армейски. Главата му бе бръсната, но лицето му бе скрито зад буйна брада. Останалите последваха примера му и се наредиха до него.

– Парите? – попита шофьорът.

Непознатият потупа задния джоб на джинсите си.

– Добре. – Шофьорът кимна към колата. – Задната седалка. Качвай се.

– Защо?

– За да те заведа при Майкъл.

– Уговорката не беше такава.

– Разбира се, че беше.

Непознатият поклати глава.

– Уговорката беше да ми кажете къде е Майкъл.

– Да ти кажем, да ти покажем. Каква е разликата?

Непознатият замълча.

– Качвай се. Какво чакаш? Дай ми парите и се качвай в колата.

– Сключа ли сделка, винаги се придържам към нея. Ако искате парите, трябва да ми кажете къде е Майкъл.

Шофьорът сви рамене.

– Сделката се промени. Или я приемаш, или се отказваш от нея.

– Отказвам се.

– Стига приказки! – Шофьорът посегна зад гърба си и измъкна пистолет, мушнат в колана. – Омръзна ми от твоите глупости! Качвай се в колата!

– Никога не сте имали намерение да ме заведете при Майкъл.

– Така ли бе, Шерлок?

– Планът ви е бил да ме заведете при някой друг. Някой, който да ме разпита.

– Стига приказки! Качвай се в колата!

– Което означава, че не можете да ме застреляте.

– Което означава, че не мога да те застрелям. Но мога да те прострелям.

– Дали? – попита непознатият.

Страничен наблюдател би заявил, че непознатият не е помръднал от мястото си, но въпреки това той някак си стопи за частица от секундата разстоянието до шофьора и сграбчи китката му. След това я вдигна нагоре като щастлив рибар, който току-що е извадил едро парче от морето. Непознатият издърпа ръката на шофьора високо над главата му. Толкова високо, че мъжът трябваше да се надигне на върховете на пръстите си. След което непознатият заби юмрук в слепоочието му. Силно. Това бе удар, който би свалил всеки мъж на земята. Удар, който би оставил всеки мъж на земята за доста продължителен период от време. Шофьорът обаче не падна. Нямаше как да падне. Защото непознатият бе вдигнал ръката му и той висеше във въздуха. Стъпалата му се плъзнаха назад. Пистолетът падна от дланта му. Рамото му се извади. Сухожилията му се опънаха. Ребрата му изпукаха. Резултатът бе гротескна поредица от травми. И всяка от тях омаломощаваше или изваждаше от строя определена част от тялото му. Шофьорът обаче така и не разбра какво се случва. Защото цялата горна половина на тялото му запулсира от агония. Вълни от болка го пронизаха от главата до петите, като всички те тръгваха от едно и също място. Място под сгъвката на лакътя, където се срещаха безброй нерви и лимфни възли. Място, където непознатият бе забил масивните кокалчета на ръката си.

Непознатият вдигна пистолета и отнесе шофьора до колата, след което го просна върху капака. Остави го да лежи и да охка върху потъмнялата от слънцето боя, след което се обърна към останалите трима и заяви:

– Можете да си тръгнете. Още сега. Докато имате тази възможност."
Повече информация
ISBN 9789547695276
Тегло 0.3500
Цветност черно/бяла
Издател Обсидиан
Корица мека
Размери 13х20
Брой страници 344
Дата на издаване 2021 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:По-добре мъртви
Вашият рейтинг