Трети ден единайсетметровата ветроходна лодка „Могъщият Джордж“, наета от пристанището на Кавала, описваше съвършени кръгове из пустинното море южно от Агиос Ефстратиос, северно от Хиос, западно от Лесбос и източно от Скирос. Всеки, който е плавал в онази част на Егейско море, знае, че там няма дори скала, в която да се блъснеш. От средата на описания квадрат до пристанището на най-близкия остров Стратилати има половин ден плаване, и то ако ветровете са благосклонни.
Софи и Ема са двете главни героини в „Приятелката“, а причината за последвалите драми в сюжета на книгата е една следродилна депресия и мъж, поддал се на изкушението. Желанието на неработещата Софи да има второ дете я обсебва до болка и тя така и не успява да се радва на това, което има. Именно това обаче се оказва урок за нея и начин на съдбата да покаже истинските лица на хората.
Уил Смит казва: „Тичането и четенето са ключови в живота на човек... Защо четене? Причината четенето да е толкова важно се крие в това, че по света е имало милиарди хора, които са живяли преди нас. Не ще съществува нов проблем, чието решение някой много отдавна да не е измислил и написал в книга.“
На рафтовете в книжарницата всеки ден виждаме десетки книги. С коя да започнем? Какво отличава едната от другата? Има ли силата една книга да ни спести средствата, които бихме вложили в семинар за самопомощ и себереализация? Да, ако е правилната! Такава книга събира в себе си мъдростта на философите и прозорливостта на психолозите. Книги като тази не се пишат, за да се харесат. Те са създадени, за да отворят нечии очи. А това невинаги е лесна задача.
„В живота се случва човек да посегне към една книга и на следващия ден целият му свят напълно да се е променил.“
Нека ви кажа защо аз посегнах към „Смелостта да не те харесват“.
Вътрешното ми оправдание да поема риска и да напиша тази книга е точно надеждата, че ще достигне до тези, от които зависи утрешният ден на българската журналистика
„Журналистиката не се учи. Тя е начин на мислене, и то на опозиционно мислене. Който го има, който е в състояние да се освободи от собствените си пристрастия и да гледа с очите на критикар, той е готов за журналист. Трябва опозиционно око и ухо. Журналистиката е оръжие срещу властта, която и да е тя. Не непременно да я смени, а да я усъвършенства“.
КОГАТО КРАЛЯТ БЕШЕ ОЩЕ ПРИНЦ И ДРУГИ ИСТОРИИ
Естетиката на гротеската никога не е била лесна задача. Тя изисква особена наблюдателност и усет за онази тънка граница между непоносимото и красивото, и точно по нея върви Зюскинд без нито едно залитане встрани.
Романът ни разказва за необичайната способност на Жан-Батист Грьонуй да различи и запомни завинаги всяка миризма и аромат, стигнали до него. За героя знаем, че не е лишен от другите си сетива – той вижда и чува, може да говори (въпреки че не предпочита). Но нито едно от останалите не може да се сравни с това единствено, развито до съвършенство, сетиво – обонянието!
В хода на сюжета Зюскинд ни разказва за разнообразието в Париж именно чрез миризмите – така се информираме за живота, здравето и дори състоянията на гражданите. Ако в очите на нормалните хора Грьонуй е представян като напаст, лишена от разпознаваемите човешки качества, то за Грьонуй всеки един човек е широко отворена, отдавна прочетена книга – едно вдишване и всичко скрито става явно.
Исках да изследвам мислите, чувствата и мотивацията на Коко Шанел, а най-добрият начин това да се случи е под формата на роман.
Когато на вратата се позвъни в осем и половина в онази гореща, ленива утрин, Коко знаеше, че са дошли да я арестуват. Можеше да се запита за миг дали на прага не стои някой друг, например перачката с чистите чаршафи или пиколото с ръкавица, изпусната във фоайето. Тя обаче знаеше.