Вашите романи почти винаги се развиват в два различни периода от време. Как успявате да преплитате двете сюжетни линии така изкусно?

Не пиша по предварително изготвен план. Обикновено започвам с мястото и времето на действието и оттам историята бавно се разплита, но никога не знам накъде ще ме отведе на следващия ден. Просто позволявам на героите да ме водят. Понякога, особено в частите от книгата, посветени на миналото, сякаш чувствам, че някой ми разказва историята. Досега не съм имала проблем със сюжета. Накрая всички нишки се събират в едно цяло.

Действието в „Лавандуловата градина“ се развива основно в шато в Южна Франция. Конкретно място ли ви е вдъхновило за локацията?

Натъкнах се на мястото, вдъхновило Шато дьо ла Мартиниер, когато с мъжа ми пътувахме с колата от дома ни в Южна Франция към Англия. Бяхме резервирали стая в едно красиво шато и докато седях в прекрасния двор, пълен с лавандулови храсти, казах на съпруга ми, че искам сюжетът на новата ми книга да се развива именно там. Преместих местоположението на измисленото шато в селцето Гасен, което е много близо до къщата, в която живеем през лятото.

Едната сюжетна линия в „Лавандуловата градина“ ни отвежда във Франция по време на Втората световна война. Как проучихте историческия контекст?

Преди да започна да пиша някой роман, проучвам миналото, като чета всяка книга за конкретното място и период, която мога да намеря. В този момент обаче проучвам всякакви теми, защото никога не знам накъде ще поеме историята. Въпреки че съм маниачка по отношение на фактологията, аз съм преди всичко разказвач, а не историк.

Често във вашите романи тайните от миналото трябва да бъдат разкрити, за да може героинята да продължи напред. Защо това послание е толкова важно?

Основната поука на всичките ми истории е, че трябва да разберем миналото и да простим, за да можем да живеем щастливо в настоящето и да посрещнем бъдещето с отворени обятия. Вярвам, че изкуплението и прошката винаги са възможни.

Емили, героинята в „Лавандуловата градина“, трябва да преодолее редица емоционални изпитания. Разкажете ни малко за нея и пътя, който трябва да измине, за да се освободи от бремето на миналото?

Майката на Емили искала да роди момче, което да наследи семейното богатство, но тъй като това не се случило, Валери изобщо не се интересува от нея. Момичето пораства скромно, с пълна липса на самочувствие. Реакцията й към екстравагантната й, вечно търсеща внимание майка е да си изгради живот, който е диаметрално противоположен. Историята проследява пътя на Емили към разбирането и приемането на източника на болката й и как в крайна сметка тя я преодолява.

Войната изглежда е повтарящ се фон в романите ви. Защо мислите, че толкова много автори избират да поставят действието на книгите си в тези трудни времена?

Драматичните обстоятелства изваждат на показ най-доброто и най-лошото у всеки човек. Двете световни войни са се случили преди само сто години, като повечето хора днес имат роднини, които са били засегнати по някакъв начин. А вече може да изследваме по-задълбочено онова, което се е случило зад затворени врати. Докладите на Управлението за специални операции, създадено от Уинстън Чърчил, определено ми отвориха очите. Много читатели ми писаха колко вдъхновяващи са били мъжете и жените, които са тренирали толкова усилено и в последствие са рискували живота си. По време на проучването си открих, че от четиридесетте жени, които са заминали за Франция, само двадесет и шест са се върнали. Вместо да останат вкъщи и да плетат чорапи, тези жени са били на фронта, излагайки се на невероятна опасност. Средната продължителност на живота на терен на един агент на Управлението е била около шест седмици.