Статиите в тематичната ни рубрика с книжни препоръки продължават и през месец май са посветени на българската литература по повод Дни на българската книга. Вижте кои български заглавия препоръчва Милена Ташева.

 

 

Милена Ташева е завършила „Книгоиздаване“ в Софийски университет и работи в сферата на книгоиздаването и книготърговията от 2008 г. Част е от семейството на „Аз чета“ и една от основните движещи сили на развитието му. Тя е идеен създател на програмата „Писател назаем“, в рамките на която ученици от 50 училища в страната се срещнаха със съвременни български автори в час по литература. 

Ето кои любими заглавия от български писатели препоръчва Милена Ташева по повод Дни на българската книга.

 

Пътуване по посока на сянката - Яна Букова

 

 

“Пътуване по посока на сянката” не е роман, а вселена. Яна Букова е изключително талантлива, а тази книга е толкова многопластова, дълбока и замайваща, че се чувстваш като хартиена лодка, носена по вълните на езика. “Пътуване по посока на сянката” е спирала, по която се спускаш дълбоко в недрата на историята. На всички смисли на историята – историята като хроника, историята като мит, историята като разказ, историята като роман.

 

Сън - Камелия Кучер

 

 

Още с първия си роман “Дом” Камелия Кучер успя да отключи вратите към сърцата на читателите. Тъжна и очарователна, „Сън“ носи от чара на слънчева Португалия и тъгата на фадото и съчетава семейната сага с класическа приказна история, чийто финал обаче няма нищо общо със захаросаната илюзия на анимационните филми. Този роман е за стените, които издигаме, за да защитим сърцата си, и които в крайна сметка ни задушават. Изящен като дантела „Сън“, проследява историята на една любов и живота, който се случва покрай нея – срещи, раздели, тайни, спечелени битки и загубени войни.

 

Лисицата - Галин Никифоров

 

 

Галин Никифоров е един от най-самобитните и разпознаваеми съвременни автори. Книгите му са различни като теми и сюжет, но си приличат по задълбоченото проучване, внимателното изграждане на героите, богатия език и необичайните истории, предизвикващи ума и въображението. “Лисицата” е един от най-мащабните му романи. Наука, окултизъм и криминална мистерия се заплитат във вълнуващ разказ, който пренася читателя през вековете и държавите в търсене на тайната за безсмъртието на една необикновена жена. “Лисицата” е роман, който с мащаба си надхвърля границите на съвременната българска литература.

 

Утре - Радостина А. Анеглова, Александър Станков

 

 

Не бих могла да съставя списък с любими български автори и да не включа в него (поне една) книга от Радостина А. Ангелова. Прозата ѝ е пищна и разточителна, езикът, богат на метафори и образи, се лее като поезия. “Утре” е написана в съавторство със сина ѝ Александър Станков и въпреки че е различна от останалите книги на Радостина, носи много специално послание и енергия. В романа се редуват гледните точки на Албена и Тома - майка и син, чиито ежедневия се разминават, докато Албена не поема театралния кръжок на сина си. Докато избират пиеса за коледното тържество, те не само научават много един за друг, но и получават няколко урока за живота и любовта.

 

Шестият пръст - Деляна Манева

 


“Шестият пръст” е кратка, динамична история, която по изключително свеж и нов начин представя темата за корените и семейните връзки. Павел Роглев, едва на 16, се завръща в родината, за да прекъсне последната си връзка с нея – един подпис за отказ от родителски права и Павел ще се завърне в Германия, където е всичко, което някога е познавал. Естествено, нищо не е толкова лесно и подредено. Между двора на бащината къща, луксозния и кичозен спа хотел и градската баня Павел не намира себе си, а сякаш се изгубва все повече в лабиринта от недомлъвки и спестени истини.

 

Кедер - Йорданка Белева

 

 

Ако прочетете една единствена книга от този списък, нека да е тази. Разказите в нея са само двайсет, но са понесли на раменете си цялата болка на раждането и смъртта, на имането и нямането, на живота и старостта. “Кедер” е лична книга, която всеки преживява по различен начин, защото е свързана с паметта и загубата. Тази малка книга има силата да опостушава като земетресение или потоп – помита със себе си всичко и те оставя сринат, но пречистен, готов да градиш отново.


Кало Змея - Милен Хальов

 

 

Едно от най-големите достойнства на Милен Хальов е, че наистина познава децата. И ги е описал такива в книгата си – истински, живи, дишащи – с доброто и лошото, с неочакваните жестове и нелогичното поведение. Романът използва българския фолклор, но без да залага на дразнещ, псевдопатриотичен патос. Включването на герои от различни етноси и с различен произход е едно от най-ценните неща в книгата. Прекрасно е, че Милен Хальов има смелостта да пише за проблеми, с които българските деца растат, но обществото ни не е дорасло да обсъжда – приобщаването, дискриминацията, бедността. В същото време героите му остават искрени, живи и пълнокръвни.

Какво повече може да иска един читател? 

 

Трети шанс - Валентина Мизийска

 

 

Да пишеш за любов и връзки е деликатно предизвикателство. Добрите истории разбиват границите и поставят пред читателя повече въпроси, отколкото отговори. Особено когато става дума за толкова сложна тема като променливата динамика на любовта и брака. Можем ли да се пазарим, когато става дума за отношения и има ли непростими грешки?


Лавина - Блага Димитрова

 

 

“Лавина” е книга, обичана от поколения български читатели, и аз не правя изключение. Може би най-голямото постижение на Блага Димитрова е, че невероятно добре описва колектива, цялото, съществото НИЕ, сплотено от една идеология – планината, стремежът нагоре, имащо собствен морал и закони, собствени страхове и табута, собствена мъка. Стъпка по стъпка по пътя нагоре започват да се открояват частите на цялото. Романът е фрагментарен, изпълнен с ретроспекции и успява да ни покаже различните лица на живота и любовта. В планината всички са равни, пред лавината всички са равни.

 

Припомнете си и препоръките на Антония Апостолова ТУК.