Скритото момиче

Скъпи читателю,

Благодаря ти, че избра този роман на Лусинда Райли. Аз съм Хари Уитакър, синът на Лусинда. Ако името ми ти е познато, то сигурно е от Атлас: историята на татко Солт, заключителната част от поредицата „Седемте сестри“ на майка ми, чието донаписване поех след смъртта ѝ през 2021 г.

Бих искал да обясня как стана така, че романът Скритото момиче бе издаден през 2024 г. За тази цел трябва да изложа най-основните моменти в творчеството на майка ми, което, надявам се, ще ми позволиш.

От 1993 до 2000 г. майка ми написа осем романа с името Лусинда Едмъндс. Кариерата ѝ бе на пръв поглед прекъсната от книга със заглавието Двойникът. Сюжетът, основан на художествена измислица, разказваше за незаконороден член на британското кралско семейство. Заради неотдавнашната кончина на принцеса Даяна и последвалия монархически смут книжарниците сметнаха проекта за твърде рискован. В резултат от това поръчките за Лусинда Едмъндс бяха прекратени и договорът ѝ с издателите – анулиран.

Между 2000 и 2008 г. майка ми написа три романа, които останаха неиздадени. А после, през 2010-а, успехът най-после я споходи. Първата ѝ книга като Лусинда Райли – Орхидеената къща – се появи в книжарниците. С новото си име тя стана една от най-успелите писателки на дамски романи в света, като към момента е продала над шейсет милиона екземпляра. Редом с написването на новите си творби майка ми пренаписа три от времето ѝ като Лусинда Едмъндс – Ария (която стана Италианското момиче), Дървото на ангелите и вече споменатата Двойникът (Кралска тайна). Колкото до някога неиздадените три романа, днес те се радват на огромен успех.

И тук стигаме до Скритото момиче. Първоначално публикуван през 1993 г. със заглавие „Скрита красота“, това бе вторият роман на майка ми, написан от нея на 26-годишна възраст. Тя често казваше колко се гордее със сюжета и имаше намерение отново да го предложи на публиката. За съжаление, не дочака тази възможност.

Когато го прочетох за първи път, бях силно впечатлен. На тези страници ще откриете осуетени амбиции, забранена любов, отмъщение и убийство... а кулминацията е забравено фатално пророчество от миналото. Бях удивен колко много съдържа ръкописът от онова, което Лусинда щеше да утвърди като теми в по-късните си творби – бляскавата атмосфера на различни места по света, значението на семейството, способността на любовта да свързва поколения. Както винаги обаче, тя не се плаши от реални проблеми като депресията, алкохолизма и сексуалното насилие над жени.

Лусинда без съмнение винаги е била сред най-добрите разказвачи, но писателският ѝ глас естествено съзряваше през годините на кариерата ѝ, продължила три десетилетия. В трите предишни пренаписвания тя вложи много работа – променяше сюжета, добавяше герои и поправяше стила си. Ето защо сега тази роля поех аз, за да освежа и обновя текста и да го превърна от „Едмъндс“ в „Райли“.

Този процес несъмнено имаше своите предизвикателства. Естествено, исках да запазя оригинала непроменен, доколкото е възможно, и трябваше да осъвременя гледните точки и усещания, без да изтръгна сърцето му. За трийсет години светът много се е променил и интернет критиците стават все по-злостни. Надявам се, че съм проявил нужното внимание и съм представил майка си в най-добрата ѝ светлина. Трябва да подчертая, че тя познаваше много добре света, в който ви предстои да се потопите. Като млада е била актриса и модел и съм сигурен, че тези части в книгата са базирани на личния ѝ опит.

Както читателите на Лусинда знаят, тя обичаше да вплита в сюжета си реални събития от историята, доста често за да разкаже малко известни неща за тези периоди. Поредицата „Седемте сестри“ улавя обтегнатите отношения по време на двете световни войни, конфликта между Великобритания и Ирландия, движението за граждански права в Америка, предизвикателствата, пред които са изправени австралийските аборигени и ромите в Испания. В Скритото момиче тя описва ужасите в лагера на смъртта „Треблинка“ в окупирана Полша през Втората световна война. Ясно е, че темата е била важна за нея, както несъмнено ще е за всички състрадателни и ангажирани хора. Тя би се надявала измислените събития, обрисувани в романа, да насърчат по-обстойно запознаване с фактите на холокоста.

И така, Скритото момиче вече не е скрито. Вие, стари читатели на Лусинда, ще бъдете посрещнати от нея като от добър приятел, готов да ви пренесе в миналото и да ви разходи по света. Колкото до новите читатели, добре дошли! Изключително много се радвам, че избрахте да прекарате време в компанията на Лусинда Райли.

Хари Уитакър, 2024 г.