Романът е написан с много силно чувство за хумор. Перипетиите на героинята, разказани от самата нея, са изключително забавни. Реших да напиша историята от първо лице, за да ѝ придам усещане за близост и автентичност, дори и изпълнението да е по-сложно и изпълнено с рискове.
Дълго време предпочитах да не говоря за личния си живот, но наскоро се запитах: „Какво всъщност крия?“. Смятам, че честността носи огромно освобождение, а и осъзнаваш, че можеш да бъдеш полезен на хората.
Според едно поверие, който отседне във вила „Пандора“, ще се влюби...
„Солунските братя“ е роман-кауза. Това е ключът към разбирането му. Завръщането към романите-каузи започва да се очертава като необходимост. Самото време, което е около нас, сякаш го изисква.
Вътрешното ми оправдание да поема риска и да напиша тази книга е точно надеждата, че ще достигне до тези, от които зависи утрешният ден на българската журналистика
Исках да изследвам мислите, чувствата и мотивацията на Коко Шанел, а най-добрият начин това да се случи е под формата на роман.
Благодаря на читателите си за всяка закупена книга, за всяка прочетена дума, за всеки отзив. Оценявам вашата подкрепа и обещавам да напиша още много хубави истории.