За мен няма по-добра книга от тази, към която нямаме търпение да се върнем.                                                                                                                                                                                                                                 

Интервю с Чарли Донли

 

Photo Credit: © Carrianne Photography


Чарли Донли е автор на осем романа, които попадат в американските класации за най-продавани книги. Характерни за стила му са динамиката и непредвидимите сюжети. Наричат го дързък нов писател, който е на път да се превърне в едно от големите имена в света на съспенса (Publishers Weekly).

 

„Двайсет години по-късно" е изключителна книга. Как успяхте да напишете толкова завладяващ, реалистичен и динамичен трилър? Каква е тайната?

Тайната е в умението на писателя да създаде напрегнато очакване у читателя. Да прикове вниманието му в началото, да поддържа интереса му с динамично повествование и да го изненада с неочакван финал. Ако историята докосне читателя, тя ще остане в съзнанието му, дори когато е спрял да чете. Той ще мисли за това какво ще се случи в следващата глава, каква ще е съдбата на героите, как ще се развие сюжетът. За мен няма по-добра книга от тази, към която нямаме търпение да се върнем.

Коя от вашите книги ви е любима?

Често ми задават този въпрос и моят отговор винаги е бил: „Това е като да ме попитате кое от децата си обичам най-много.“                                                                                                                       

След появата на най-новия ми трилър „Двайсет години по-късно“ обаче, отговорът на този въпрос се промени. Колкото и да ми е трудно да го призная - това е любимата ми книга. Причините са няколко. Първо, писах я по време на пандемията. Това ми създаде усещане за нормалност, което отсъстваше в останалия свят. Всеки ден, въпреки това, което се случваше в реалността, имах щастието да се пренасям в моя въображаем свят. След като елементите на сюжета се събраха, се влюбих в героите си и нямах търпение да изграждам техните образи и да развивам историята.

Другата причина, поради която „Двайсет години по-късно“ е толкова специална за мен, е че след като прочете ръкописа, агентът ми ми каза, че историята й напомня за „Фирмата“, но че дори е още по-добра. Тъй като Джон Гришам е един от моите идоли, а „Фирмата“ е любимият ми роман, не е изненадващо, че „Двайсет години по-късно“ заема челна позиция в своеобразната класация на собствените ми книги. В него няма адвокати или съдебни зали, както е при Гришам, но е изпълнен със спиращо дъха напрежение, много тайни, шеметна любовна история и непредвидим финал. Надявам се да заобичате тази книга толкова, колкото и аз.

 

 

Какво бихте посъветвали писателите, които сега тръгват по вашия път?

Две неща. Първо: не слушайте, когато ви казват колко трудно е да успеете. Изправете се пред предизвикателствата и вярвайте, че можете да го направите. И второ: никога не се отказвайте. Някои писатели успяват да се наложат още  с първия си ръкопис. Други трябва да напишат много истории, преди да постигнат успех. На какъвто и път да попаднете, никога не спирайте да пишете.

Източници: Goodreads и BookTrib