Количка

Лято край морето

От: Джени Хейл

Налично на склад – доставка между 1-3 дни
SKU
201012209
Специална цена 14,41 лв. Редовна цена 16,95 лв.

2,54 лв. 15 %

Фейт се завръща в градчето Аутър Банкс на Източното крайбрежие, за да отпразнува юбилея на баба си със семейството си. Тук сякаш нищо не се е променило.
Фейт все още не може да забрави онова лято, в което сестра й отмъква голямата й любов и й разбива сърцето и не е готова за срещата с Джейк Бюканън. Между тях прехвърчат искри и точно когато са напът да се влюбят, Фейт разбира, че той не е мъжът, за когото се представя. 

Фейт се завръща в градчето Аутър Банкс на Източното крайбрежие, за да отпразнува юбилея на баба си със семейството си. Тук тя е прекарвала безгрижни летни месеци във фамилната вила на плажа заедно с по-голямата си сестра Кейси. Сякаш нищо не се е променило – копринено мекия пясък, тюркоазените води на океана, спокойствието и атмосферата на бариерните острови са непокътнати. Само вилата вече я няма, заменена от модерна нова постройка.

Фейт все още не може да забрави онова лято, в което сестра й отмъква голямата й любов и й разбива сърцето. Тя не е виждала Кейси от години, но вече е готова да й прости предателството, за да се насладят на ваканцията и да създадат нови спомени. Но не е готова за срещата с Джейк Бюканън - привлекателния работник, който довършва фасадата на вилата, в която са отседнали. Между тях прехвърчат искри и точно когато са напът да се влюбят, Фейт разбира, че той не е мъжът, за когото се представя. 
 
 
 
Повече информация
ISBN 9789542621751
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13х20
Преводач Пепа Стоилова
Брой страници 304
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Лято край морето
Вашият рейтинг

Фейт паркира пред любимото си място за обяд „Дюн Бургер“ в Аутър Банкс, разположено недалеч от дюните. Представляваше малка правоъгълна барака, поставена толкова близо до плажа, че пясъкът навяваше към отсрещната страна на улицата и покриваше бордюра през ветровитите дни. Незначителната по размери постройка беше боядисана в крещящо червено, с ярка бяла облицовка и отворени прозорци. Фейт излезе от колата и лятната жега веднага я връхлетя. Спомняше си я от детството, когато веднъж годишно пътуваха до Северна Каролина, за да прекарат една седмица на плажа. Слънцето и днес я бе топлило през целия път насам. Приближи до прозореца, за да поръча, и забеляза че вече стига щанда без проблем. Като дете той стърчеше над нея. Тя се хващаше за него и се провисваше, докато майка й не я накараше да се пусне, обяснявайки й кротко, че не е предназначен за това. Докато чакаха поръчката си, Марта я въртеше в кръг. Помнеше как постройката се замъгляваше пред погледа, a струята океански въздух бучеше в ушите й.Фейт паркира пред любимото си място за обяд „Дюн Бургер“ в Аутър Банкс, разположено недалеч от дюните. Представляваше малка правоъгълна барака, поставена толкова близо до плажа, че пясъкът навяваше към отсрещната страна на улицата и покриваше бордюра през ветровитите дни. Незначителната по размери постройка беше боядисана в крещящо червено, с ярка бяла облицовка и отворени прозорци. Фейт излезе от колата и лятната жега веднага я връхлетя. Спомняше си я от детството, когато веднъж годишно пътуваха до Северна Каролина, за да прекарат една седмица на плажа. Слънцето и днес я бе топлило през целия път насам. Приближи до прозореца, за да поръча, и забеляза че вече стига щанда без проблем. Като дете той стърчеше над нея. Тя се хващаше за него и се провисваше, докато майка й не я накараше да се пусне, обяснявайки й кротко, че не е предназначен за това. Докато чакаха поръчката си, Марта я въртеше в кръг. Помнеше как постройката се замъгляваше пред погледа, a струята океански въздух бучеше в ушите й.
- Какво ще поръчате? – попита я жената зад щанда, връщайки я в настоящето.- Чийзбургер с кетчуп и горчица, моля – отвърна тя и зарови в чантата за портмонето си. Фейт бе подранила, затова реши да спре и да хапне нещо за обяд, преди да се отправи към вилата. Докато чакаше бургера, забеляза малка група до един от прозорците в другия край. Бяха заобиколили висок, тъмнокос мъж, потупваха го по гърба, шегуваха се и се смееха.Когато обядът й пристигна, тя го отнесе до маса, боядисана в червено, за да подхожда на постройката. Имаше и също толкова ярък чадър, но дори наклонен към мястото, където бе застанала, слънцето надвиваше сянката му, така че единствено морският бриз откъм брега носеше облекчение от жегата. Сложи си слънчевите очила, седна и пъхна крака под масата. Небето бе безоблачно синьо, а шумът на вълните, разбиващи се в дюните, беше единственият звук, с изключение на преминаващите от време на време автомобили. Не се бе връщала тук отдавна, но мястото почти не се беше променило.Преди да се срещне със семейството си днес, Фейт си бе обещала да отскочи няколко пресечки по-надолу от „Дюн Бургер“ и да огледа плажа, където някога се издигаше фамилната им вила. Събори я ураган още в тийнейджърските й години и оттогава не се бяха връщали в Аутър Банкс цялото семейство. До днес. Спомни си къщата, сякаш току-що е била там. Сякаш долавяше миризмата на пръст. Отвън беше кафява като мокро дърво, подобно на повечето стари къщи на Бийч Роуд. Беше висока, на подпори, които да я предпазват от унищожителните приливи по време на буря, обгърната от тясна веранда и криволичеща алея.На верандата някога имаше два люлеещи се стола и пейка люлка. Ако затвореше очи, можеше да усети пясъка по краката си, докато обвиваше колене на тази люлка, пулсиращите от изпепеляващото слънце бузи и косата си толкова изсветляла, че изглеждаше почти жълта на фона на загорялата й кожа. Сестра й Кейси беше по-висока от нея и можеше да се отблъсне от пода достатъчно силно, за да задвижи люлката, предизвиквайки гъделичкащо усещане в корема на Фейт. Но любимият й момент бе, когато люлката спреше, а бризът развяваше влажните кичури около раменете и охлаждаше кожата й. Обожаваше тихите сутрини на тази веранда, неизменното спокойствие.Шум от паркираща кола я изтръгна от спомените й. Тълпата до прозореца се бе разотишла, но тъмнокосият мъж все още стоеше там. Шофьорът слезе от колата, подвикна: „Джейк! Как си?“, и отиде да му стисне ръката. Едва тогава Фейт успя да огледа по-добре мъжа на име Джейк. Очевидно всички го познаваха. Докато поздравяваше другия, тя видя искреността в усмивката и поразителните му черти. Имаше ясно изразена челюст, но се долавяше известна мекота в изражението му. Носеше работно облекло – вероятно бе бояджия.Косата му беше разрошена от вятъра, обувките пазеха отпечатъка от професията му, но в излъчването му имаше нещо коренно различно. Въпреки силното му присъствие – широки рамене, твърд и настоятелен поглед, изглеждаше непринуден и добронамерен. Очевидно ръкостискането му бе здраво и имаше толкова самоуверен вид, че у нея се породи желание да види какво ще направи в следващия момент. Погледна надолу към бургера, за да спре да го зяпа.Двамата мъже поговориха известно време, но не успя да разбере за какво, а и не искаше да подслушва, затова просто си изяде обяда, наслаждавайки се на самотата. Това можеше да се окаже последният тих момент в близките дни. Скоро щеше да бъде с цялото си семейство. Всички пристигаха тази седмица, за да отпразнуват деветдесетия рожден ден на баба й. Отдавна не се бяха виждали. Трудно й бе да се изправи пред Кейси. Досега Фейт все си намираше извинения – родителски срещи, отчетни карти за проведени екскурзии, но беше време да застане очи в очи с нея. Понякога се виждаше с майка си и баба си, но преднамерено избягваше Кейси. Отношенията им бяха сложни и противоречиви. Дори мисълта за нея й причиняваше болка, но да страни от нея също беше непоносимо. Тя й липсваше ужасно, но не можеше да загърби онова, което Кейси бе направила, и то се оказа достатъчно, за да я избягва. Но вече бе готова да я види.Фейт се страхуваше, че срещата им ще върне болката от предателството на Кейси, но накрая се почувства достатъчно силна, за да се изправи срещу нея. Не можеше да го стори по-рано, но вече бе готова, а и за нищо на света не би пропуснала рождения ден на баба им.Нямаше търпение да я види. Докато растеше, тя беше нейната опора, Именно тя организираше пътуванията до Северна Каролина, гледаше ги, докато майка им работеше, вземаше ги от училище и се грижеше за тях, когато бяха болни. Колкото и да копнееше да се върне тук и да бъде със семейството си, най-много се вълнуваше от срещата с баба си. Мислите й препускаха бясно като морски вятър, когато се върна в настоящето. Онзи мъж, Джейк, тръгна към нея, понесъл бургера си. По всичко личеше, че се бе отправил към нейната маса. Дали възнамеряваше да поиска разрешение да седне до нея? Спря само на няколко крачки от масата й, колкото да си поеме дъх, и се усмихна. Любезна усмивка, каквато човек би отправил към случаен минувач, но все пак бе признак за дружелюбност. Щом пристъпи отново, вперил сините си очи в нея, остана поразена от привлекателността му и се запита как ли изглежда косата й – бе карала със спуснат прозорец през целия път. Дали бе останал някакъв грим по лицето й? Точно когато си помисли, че ще я попита дали отсрещната пейка е свободна, той мина покрай нея и се настани на съседната маса. Колко глупаво - помисли си тя. - Защо му е да сяда до напълно непозната? Фейт дояде последната хапка и смачка хартията на топка. После заобиколи Джейк, изхвърли боклука и се върна в колата си. Пое по Бийч Роуд, с отражението на мъжа в огледалото, към парцела, където някога се бе издигала вилата им. Докато шофираше, си мислеше за момента, в който Джейк й се бе усмихнал. Можеше да подхвърли нещо за чудесното време или да го попита за най-добрите места за пазаруване наоколо. Би могла да каже каквото и да е, но не го направи. Сестра й щеше да постъпи по друг начин. За нея общуването не беше проблем. Можеше да разговаря с всеки. Фейт често имаше чувството, че възможностите се разкриват пред Кейси именно защото е толкова дружелюбна. Тя самата беше по-затворена. Трябваше й повече време, за да допусне хората до себе си. Знаеше какво да каже, но се притесняваше да го изрече. Точно както сега. Ако изобщо бе съществувала възможност да заговори приветлив, привлекателен мъж, то тя я бе изпуснала безвъзвратно. А не биваше. Трябваше да се държи по-самоуверено.  Изпитваше увереност основно по отношение на работата си. Беше учителка в детска градина вече пета година и й харесваше. Докато се грижеше за децата, самата тя научи много за различните характери и че срамежливостта може да означава скрита сила. Хвърли се с всички сили в задълженията си и даваше всичко от себе си, а увереността й нарасна, когато се сприятели с колегите си. Хлапетата я вдъхновяваха и най-после чувстваше, че е поела контрол над живота си. Допадаше й идеята сама да разпределя времето, да провежда заниманията по начина, който смята за уместен, и да вижда резултатите, когато децата усвояваха учебния материал с лекота. Малчуганите я слушаха и обичаха. Знаеше как да се отнася към тях, а те бяха откровени до болка. Постепенно осъзна, че спокойствието й бе допринесло да й имат доверие. Харесваха я, защото ги караше да се смеят. И най-важното - научаваха много.Миналия месец получи страхотна новина – избраха я за учител на годината. Организира голямо парти по повода с всичките си приятели, а колегите й вдигнаха банкет в нейна чест. На него присъстваха повечето от родителите на децата от групата, което я трогна дълбоко. Това беше нейната година. Най-после се превърна в човека, който трябваше да бъде. И за първи път в живота си беше щастлива. Затова, когато баба й се обади, за да се съберат, и знаейки, че Кейси ще е там, Фейт се почувства достатъчно силна да се срещне със сестра си.Дразнеше я единствено това, че макар и двете да бяха постигнали много, Кейси все пак имаше нещо, което на нея й липсваше: семейство. Фейт посвети прекалено много години да гради самочувствие и кариера и вече започваше да се тревожи, че е отлагала твърде дълго. Личният й живот неизменно заемаше второ място след работата и понякога й се струваше, че това никога няма да се промени. Сега, поглеждайки назад, не беше сигурна, че е постъпвала правилно. Имаше две дълготрайни връзки, приключили поради постоянната й заетост. След края на първата реши, че причината е несходство в характерите и че двамата просто не са били един за друг. Но когато и втората връзка с мъж на име Патрик се разпадна, реши да пренареди приоритетите си.Патрик беше страхотен човек. Отнасяше се прекрасно с нея и й беше приятно с него. Но когато той пожела да задълбочат отношенията си и намекна, че няма да е зле да не се отдава толкова на професията си, тя се заинати. Тогава й се струваше, че той се опитва да отнеме контрола над живота й. Но сега се питаше дали не е трябвало да отстъпи малко. Защото в крайна сметка децата от групата й се прибираха у дома при родителите си, а тя се връщаше в празната къща. За разлика от Кейси, която се радваше на прекрасен съпруг и красива дъщеря на име Изабела. Естествено, тази мисъл я натъжаваше. Но нямаше да позволи това да провали дългоочакваната ваканция.