Количка 0
0,00 лв.

Коледа край камината

От: Джени Хейл

Специална цена 13,56 лв. Редовна цена 16,95 лв.

3,39 лв. 20 %

Приказна история за вълшебството на Коледа и шанса да получиш подаръка, за който винаги си мечтал

Приказна история за вълшебството на Коледа и шанса да получиш подаръка, за който винаги си мечтал

За Лайла, която е загубила родителите си, коледните празници са най-тежкият и самотен период. Тази година обаче тя ще посрещне празника с най-добрите си приятелки в кокетни вили насред заснежените склонове на Тенеси. Но очакваната зимна приказка се оказва мираж – градчето е скучно и почти безлюдно, а вилите са занемарени. Момичетата се колебаят дали да не анулират резервацията си, но сърце не им дава да разочароват собственичката, милата вдовица Елинор. Затова се залавят да вдъхнат нов живот и коледен дух на вилите.

Налага се приятелките на Лайла да си тръгнат преждевременно, но тя остава, за да довърши реновирането. А и така ще има възможност да опознае Тео, грубия и надменен собственик на местното кафене. Младата жена обаче е заинтригувана да разбере какво се крие под непроницаемата му външност. Дали тази година най-накрая няма да получи подаръка, за който винаги е мечтала? Защото на Коледа се случват чудеса, достатъчна е само щипка магия, чаша горещ ябълков сайдер край камината и някой, когото да целунеш под имела.

 

 

Повече информация
ISBN 9789542621928
Тегло 0.300000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13х20
Преводач Дори Габровска
Брой страници 272
Дата на издаване 2022 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Коледа край камината
Вашият рейтинг

Втора глава

 

Навигацията съобщи, че са пристигнали, и Лайла спря волвото си пред главната сграда. Всички мълчаливо се заоглеждаха.

– Да не сме завили в грешна посока? – попита Шарлът, докато момичетата продължаваха да се взират в грозната вила.

Лайла изгаси двигателя и четирите слязоха от колата. Мълчаха слисани, докато опитваха да асимилират факта, че главната къща и вилите наоколо нямаха нищо общо със снимките в интернет.

– Къде е... внушителният вход със стъпалата? – попита Пайпър и посочи две талпи, покрити от бурени, които водеха към килната веранда, чиито дъски на места бяха прогнили, а на други – направо липсваха. Единият прозорец до входната врата беше пукнат и залепен с лента, за да не паднат парчетата стъкло в къщата. Кафявите рамки на прозорците бяха напукани и отчаяно се нуждаеха от шкурене и боядисване.

– Собственичката ми писа в един от имейлите, че снимките в уебсайта са малко стари и трябва да качи нови, но не ми хрумна, че те изобщо не отразяват състоянието на имота... Много съжалявам – заговори Лайла, ужасно сконфузена. Тя беше открила това място и го беше резервирала. Току-що се бяха отърсили от странното посещение в кафенето. Градчето беше симпатично, но определено нямаше с какво да запълни времето им за цяла седмица, а сега и това място, което се разпадаше.

– Не би могла да знаеш – опита да я успокои Пайпър.

– Плащаме за това с изкарани с труд пари?! – Еди махна към вилата с мрачно изражение, сякаш искаше да подчертае тъжната линия на заскрежените храсти, едва оцелели в лехата. – Ще вляза и ще поискам да ни върнат парите. Предпочитам да се прибера в Нашвил и да отседна в хотел, където да пия шампанско по двайсет долара чашата в бара на последния етаж. Няма начин да си прекараме ваканцията в тези условия.

Еди се качи по талпите, като се олюля на едното клатещо се стъпало, а останалите я последваха. Събраха се пред вратата и Еди почука. Никой не отговори и тя почука по-силно, въздишайки отчаяно.

Вратата най-после се отвори и Еди точно отвори уста да каже нещо, но се спря.

Старица с мила усмивка и ясни зелени очи стоеше насреща им, видимо очарована да ги види. Тя притисна длани към едрите си гърди и надникна към тях боязливо, почти просълзена.

– Здравейте – поздрави топло тя, а една пъстра котка мина между краката ѝ, измърка и скочи от верандата, след което се шмугна някъде из двора. – Аз съм Елинор Файнли. Толкова се радвам, че дойдохте. Доста се постарах да приготвя всичко за вас. Само да си взема палтото и ще ви покажа вашата вила. – Тя ги покани с жест да влязат. – Влезте, не стойте на този ужасен студ.

Лайла влезе първа. Вътре не беше особено по-топло, отколкото навън, въпреки огъня в старата каменна камина. До нея имаше тапицирано кресло, на облегалката му – отворена книга и очила за четене, а на седалката – захвърлено на топка одеяло. Интериорът беше традиционен за такъв тип вили – изцяло от дърво, с приятен селски чар, но декоративните възглавнички бяха видимо овехтели и нямаше и следа от коледна украса. Какво му ставаше на този град? Никой ли не празнуваше Коледа?

– Какво ще правим? – прошепна Пайпър на Лайла. – Жената изглежда толкова щастлива, че сме дошли. – Изражението ѝ напомняше на Лайла за дете, което умолява за нещо родителите си, само че сега и тя самата се чудеше какво да правят. – Можем да се разходим по екопътеките и да научим за историята на района.

Лайла сви рамене и погледна Еди.

Еди се засмя тихо на абсурдната ситуация, вдигна ръце във въздуха и обяви:

– Нямам никаква представа.

– Хайде първо да погледнем нашата вила – прошепна Шарлът. – Като останем насаме, ще решим какво да правим. – После им направи знак да замълчат, защото Елинор се появи откъм коридора, облечена с палто и шапка и стиснала връзка ключове.

Старицата нахлузи чифт ботуши, които стояха край вратата.

– Последвайте ме – каза тя и се отправи навън. – Внимавайте къде стъпвате – предупреди ги, като прескочи една счупена дъска. – Смятам да викна някого да поправи верандата, щом времето се стопли.

Във вилата имаше много повече за ремонт от счупените дъски на верандата, но Лайла ѝ се усмихна любезно.

– Много се вълнуваме за екопътеките – обяви тя, като се стараеше да звучи бодро.

– О, съжалявам, миличка – каза Елинор. – Затворени са заради многото нападали клони.

Всички пътеки ли? – попита Еди.

– Имаше силна буря преди около година... – добави Елинор.

– Преди година? – Еди изгледа останалите.

Шарлът я сръга леко, беше ѝ жал за старицата.

– Да – потвърди Елинор. – Сега по тях може да се разхожда само котаракът ми, Пресли.

– На Елвис ли е кръстен? – попита Пайпър.

– Всъщност, да. Покойният ми съпруг го намери като малко котенце, беше се свило на топка в ботуша му, останал случайно отвън, до входната врата. Бяха хубави ботуши, сини, от велур – добави усмихната.

Прекосиха заледения двор и се отправиха към една от вилите по стръмна пътека. Щом стигнаха до горе, Лайла едва откъсна поглед от панорамата, която се разкри пред нея. Виждаше града долу в ниското и безкрайните хълмове, които го обграждаха. Затрупани от прясно навалелия сняг, те блестяха под лъчите на слънцето, пробило облаците за момент. Верандата на тази вила поне беше здрава и от двете страни на входната врата имаше по един люлеещ се стол от ратан. Дотук добре.

Елинор отключи вратата, отвори я и подаде ключовете на Лайла.

Обзаведена в минималистичен стил, тяхната вила беше чиста и подредена, за разлика от голямата. Жените обиколиха стаите и видяха легла с еднакви пухени завивки в синьо и жълто, отметнати леко, за да се видят изгладените безупречно чисти чаршафи.

– Видях, че си носите елха – отбеляза Елинор с щастливо изражение. – Това се казва празничен дух. – Тя сплете длани като за молитва и допълни: – Много ще се радвам да я видя, след като я украсите. – Тя си пое дълбоко дъх, сякаш децата ѝ току-що са се върнали за ваканцията от колежа и къщата ѝ е пълна, точно както ѝ харесва. – Е, няма да ви отнемам повече време – заяви тя с провлечен южняшки акцент и отвори вратата. – Сама ще се изпратя. Ако нещо ви трябва, просто елате да ми кажете.

Щом Елинор си тръгна, те се заеха да пренасят багажа си, както и всички коледни украшения, които носеха.

– Хей, Лайла – извика Пайпър, като остави една кутия на пода в хола. – Вече съм приготвила плънката за хлебчетата с ябълки и канела.

– Нямам търпение да ги опитам. – Лайла стоеше в кухнята и топлеше ръцете си. – Да ги направим довечера. – Лайла обожаваше рецептата на Пайпър. Приятелката ѝ намазваше тънки хлебчета с масло, канела и захар и после ги поръсваше със специалната си плънка за ябълков пай, преди да ги запече, за да станат хрупкави.

– Плънката е в хладилната чанта до теб, а хлябът е в пазарската чанта до нея. Не искате ли да спрем за малко и да се постоплим? Трябва само да поръсим хлебчетата с плънката и да ги пъхнем под грила ей там. – Тя посочи към плота зад Лайла.

– Разбира се – съгласи се Лайла, доволна, че ваканцията им започва. Щяха да си похапват сладки, да пият кафе и какао и да украсяват като побъркани. Обожаваше тези моменти с любимите си хора. За нея Коледата беше труден период, откакто загуби баща си, но тези ваканции разсейваха тъгата ѝ.

– Супер! Само да вземем последните неща от колата.

Лайла изми замръзналите си ръце, взе контейнера с плънката и отвори капака. Пайпър беше настъргала ябълки и ги беше заляла с великолепен сос. Канелата и индийското орехче миришеха невероятно. Лайла огледа кухнята, търсейки прибори и тави. Когато откри необходимото, извади плоските хлебчета, поръси ги с ябълковата плънка и ги пъхна в малкия грил върху плота, като натисна копчето му за включване. Но когато опита да настрои температурата, установи, че регулаторът не работи.

– Ще трябва да ги наглеждам – обяви тя на останалите, когато влязоха и Еди затвори вратата. – Работи само на една степен и не искам да изгорят. Някой иска ли чаша кафе, така и така ще стоя тук, мога да направя.

Пайпър, Еди и Шарлът спряха това, с което се занимаваха, и вдигнаха ръце, което разсмя Лайла.

– Добре, тогава четири кафета пристигат.

– Нося течен карамел за кафето – съобщи ентусиазирано Шарлът. – И бита сметана.

– Идеално. – Лайла щракна ключа на кафе машината. Лампичката не светна, така че тя провери щепсела и кабела. – Май кафе машината е счупена, но ще измисля нещо.

Налагаше се да импровизира. Взе една тенджера и я напълни с вода, след което я загря на котлона. Смяташе да направи нещо като френска преса с кошничката и филтъра от кафе машината и горещата вода. Докато хлебчетата се запичаха, а водата завираше, тя провери останалите електроуреди. Отвори хладилника и с огромно облекчение установи, че е чист и работи, голямата фурна и котлоните също работеха. – Малките електроуреди не са върхът, но можем да изкараме една седмица с наличното – каза тя, изпълнена с надежда. – Просто трябва да добавим малко коледно настроение във вилата. Нещо против да положим малко повече усилие?

Всички бяха съгласни.

– Определено е далеч от лукса – продължи Лайла, – но нямаме кой знае какви варианти наоколо. И не мога с леко сърце да разочаровам Елинор – видяхте колко беше щастлива, че сме дошли.

– Можем да извлечем максималното от това, с което разполагаме.

Шарлът отиде в ъгъла на дневната и спря до каменната камина, която се издигаше чак до покрития с греди свод на тавана.

– Мисля, че това място просто се нуждае от малко блясък. Да внесем елхата. А после можем да направим прочутите си коледни шоколадчета с мента!

– Да! – съгласи се Пайпър. – Да приготвим кошничка за Елинор с коледни сладки и няколко от сапуните ми? Съдейки по вида ѝ, когато ни посрещна, няма да ѝ дойде зле малко разведряване.

Лайла си помисли, че целият град се нуждаеше от малко блясък и разведряване.