„Да кажеш почти същото“ не е строго теоретичен труд върху превода, а илюстрация на проблемите, които преводът поставя, пречупени през личния опит в ситуации, с които Умберто Еко се е сблъсквал в битието си на издател, автор и преводач. Със своите „опити в полето на превода“, плод на цикъл лекции, които изнася и впоследствие доразвива, Еко създава удивително оригинална по своя замисъл „отворена книга“, респектираща с мащабност и дълбочина.
„Да кажеш почти същото“ не е строго теоретичен труд върху превода, а илюстрация на проблемите, които преводът поставя, пречупени през личния опит в ситуации, с които Умберто Еко се е сблъсквал в битието си на издател, автор и преводач. Със своите „опити в полето на превода“, плод на цикъл лекции, които изнася и впоследствие доразвива, Еко създава удивително оригинална по своя замисъл „отворена книга“, респектираща с мащабност и дълбочина. В нея широкоспектърната академична култура на Еко като философ и семиотик се съчетава с диалогичния тон на университетския преподавател и атрактивността на прочутия писател. Безброй конкретни примери от собствените му произведения се редуват с казуси от световната литература, съпоставки между малки и големи езици, диалози на високата и масовата култура, коментари на кинематографични, музикални и живописни интерпретации.
Резултатът е един забележителен труд, който разглежда най-фините детайли от процеса на превеждане, за да го представи в трите му лица, които всеки изкушен от преводаческата работа добре познава: като наука, като изкуство и страст.