Пътуване през травмите на поколенията с "Хала" от Нейтън Хил

Прочетох „Хала” на Нейтън Хил преди няколко дни, но все още не мога да събера мислите и впечатленията си. Това е голяма творба, велика, мащабна, разклонява се на много лични истории, различни психологически травми, факти от политическия и обществен живот и просто няма как човек да не намери нещо от себе си в нея. Многопластово произведение, което на места може съвсем неволно да те обърка, да те подведе. Точно както „Светът на Елфскейп” – компютърната игра, която е откъснала от действителността толкова много геймъри, така и самата „Хала” може да постъпи по същия начин с теб, читателю! Но това не бива да те плаши.

Сега, точно в този момент си мисля, че „Хала” е книга, която се чете веднъж в живота, но абсолютно задължително. Не мога да си представя как след няколко години ще казвам за нея, че е просто една хубава книга, без да мога да обясня в детайли какво точно имам предвид. Проблемите, които засяга са твърде ярки, твърде лични и в същото време глобални, и няма как да бъдат заб

Четири версии на един живот в "4321" от Пол Остър

Пол Остър е създал не само творбата на живота си, но и жив, дишащ организъм. Предизвикателството „4321“ изисква не само търпение и концентрация от страна на читателите, но и доста отдаденост от автора. А любовта и интелектът, вложени в тази книга, си личат още от първите страниците.

Зад привидно простата идея, възможните отговори на въпроса „Какво би станало, ако...“ Пол Остър изгражда историята на Арчи Фъргюсън и неговите четири отговора. Книгата започва с митологизираната фигура на дядото Фъргюсън, руски евреин от Минск, който по стечение на чистата случайност се сдобива с това име, заради невъзможността да произнесе фамилията Рокфелер, както е посъветван. Това е само първото деликатно намигване към читателите - за голямата роля на шанса и съдбата и малките, уж незначителни действия, които се оказват с най-голямо значение.

Непрекъснато четиримата Фъргюсъновци ще се питат "Защо непременно се случи това?" Но „4321“ далеч не е просто семейна сага на фона на две десетилет

Георги Константинов удостоен с награда за поезия "Димчо Дебелянов"

Поетът Георги Константинов бе удостоен с националната награда за поезия "Димчо Дебелянов" за 2018 година! 

По време на събитието в двора на дома-музей "Димчо Дебелянов" в Копривщица поетът прочете няколко от своите най-известни стихотворения специално за присъстващите любители на лириката.

 Георги Константинов е автор на повече от 35 стихосбирки. Сред тях са „Една усмивка ми е столица“, „Общителен самотник“, „Обичам те дотук“. Много от най-обичаните естрадни песни са създадени именно по негови текстове.

Георги Божинов, Ивинела Самуилова и Блага Димитрова влизат в учебниците по български език

Откъси от творбите на някои от най-популярните автори, издавани от „Хермес“, ще бъдат включени в новите издания на учебниците по български език за 7. и 9. клас, под съставителството на ИК „Анубис“.

Излиза дългоочакваната нова книга на Даниъл Силва!

Даниъл Силва - майсторът на шпионския трилър

Даниъл Силва е

Понякога любовта идва точно когато си спрял да я търсиш

След десетгодишно щастливо съжителство ще си помислите, че сте намерили човека, с когото ще прекарате остатъка от живота си. Така е смятала и Мари. Затова, когато разбира, че приятелят й изневерява, а след това я гони от дома им, тя се чувства съкрушена. Оказала се на ръба на пропаст, тя се сгромолясва в нея със

"Фокус-бокус" от Кърт Вонегът

На финала на своя прочит в ръцете си държа знаменитата книга "Фокус-бокус". Защо знаменита? Тъй като самият автор носи този натюрел - духовит, сензационен, прям. Честно казано, това произведение по същността си е далеч от онези, които по принцип чета. Не че си слагам ограничения. Просто ми трябваше малко време да вникна в проблематиката на стила му. Защото в тази творба определено има драматургия, изтъкана от фин и понякога дебелашки даже хумор. Именно това я прави интересна и фатално-скандализираща. Наситена е с окраските на риторика, която няма да е по вкуса на мнозина. Авторът, който има способността и да се самоидентифицира с героите си, действително не живее в бонбонен свят, изграден от лустросани стереотипи, с какъвто комфорт обичат да се утешават често редица читатели. "Фокус-бокус" ще ви сграбчи, ще ви разнищи, ще изпита вашето чувство за хумор и умението да четете между редовете, и накрая просто ще ви завладее с доблестта си.

Заглавието навява известен наивитет. Ала, да не

Радост и тъга, надежда и отчаяние в „Ние, удавниците“ от Карстен Йенсен

„Ние, удавниците“ е необятна книга, като океана - на приливи и отливи носи радост, тъга, огорчение, надежда, отчаяние, смелост и слабост.

Това е книга обемна не само откъм думи, но и откъм емоции. Карстен Йенсен е наистина брилянтен разказвач, който пресъздава света на жителите на малко датско градче, но в действителност това градче - Марстал, е просто образът на всеки един друг град по света, претърпял промени, крушения, разцвет и търпящ непрестанно развитие през годините. А хората, които го обитават, се променят заедно с града, те са неговата жива вътрешна сила, която може да бъде и разрушителна.

Цикличността на разказвачите показва как се сменят поколенията, като всяко си има свой централен образ, около когото се завъртат събитията. Историята започва с мистичния и почти фантастичен Лауридс Мадсен, продължава с най-малкия му син Алберт, а по-късно вече достолепен корабовладелец Алберт, и завършва със своеобразния му наследник Кнуд-Ерик.

Във всяка част от романа

10 непреходни цитата от „Васил Левски (Дяконът)” на Захарий Стоянов

***

Аз съм Васил Левски, мене казват Дяконът. Не съм хайдутин, както ме вие наричате, но човек като всичките ваши раи, с тая само разлика, че обичам народа си, което не е грях.

Три фази, побрани в "Седем" дни, изразени с биографични стихотворения

Един искрен разказ за преживяванията, които оставят своя отпечатък в душата... Като млад читател, който има сравнително малък опит в четенето на поезия, "Седем. Стихотворения ( с ) биографии" мина през мен като вихрушка от откровения и силна емоция, която завладя сърцето и съзнанието ми.

Мирела Иванова е име, което е добре познато в културния живот на България. Тя е известен драматург с множество преводи на книгите си и безброй награди. С излизането на стихосбирката й, аз изпитах особен интерес към нея и побързах да я прочета. Вярвате или не, за един час я бях приключила. От корица до корица.

,,Не ми личеше, но все се боях да не счупя нещо: чаша, чиния, човек, хоризонта си, коленете си, молитвите си, любовта. Сега храбро вървя през отломките и само погледът ми тежи от познание.“

Разделена на три основни теми, които са озаглавени "Съвпадам с есента", "Пеперуди" и "Предели", тя ни разкрива един живот, който в различните