Интервю с Ивинела Самуилова

Принципът “по лепотѐ” на търновските книжовници не е архаизъм, а жива идея,

която може да обогати и модерния начин на живот.

Г-жо Самуилова, какво ви вдъхнови да създадете романа “От върха на перото”?

Книгата се роди от необходимостта да изразя мислите и усещанията, които дълго време ме вълнуваха. Исках да създам творба, която да отразява както терзанията на съвременния българин, така и неговите най-съкровени стремежи към добро, красота и светлина.

Една от темите, които разглеждате, е как човек може да намери спокойствие и смисъл в свят, който често е грозен и жесток. Как вие лично успявате да поддържате този баланс?

Това е предизвикателство, пред което всеки от нас се изправя. За мен балансът се намира в осъзнаването на божието присъствие и в непрестанното усилие да търся красотата и да се държа здраво за нея. Природата е един от основните ми източници на сила и вдъхновение - тя учи на търпение, на мълчание и на смирение пред величието на живота. Другите ми важни източници са изкуството и философията.

Вашата героиня изпитва дълбока екзистенциална покруса от съвременния свят и търси утеха в духовното. Каква е според вас ролята на духовността в днешния забързан и материален свят?

Духовността е основата, върху която се гради истинската същност на човека. В един свят, който често изглежда безсмислен и объркан, духовността ни помага да запазим центъра си и да не изгубим пътя си. Тя ни свързва с нещо по-голямо и по-висше от нас самите. Вярвам, че ако всеки от нас отделя време за размисъл, за молитва, за връзка с природата и със собствената си душа, би постигнал много повече хармония и радост в ежедневието си.

В книгата разглеждате въпроса за светостта и съвършенството. Какво е за вас светостта и възможно ли е съвременният човек да я постигне?

Както казва Леон Блоа: “Има само една болка - тази да не бъдеш светец”. Светостта е призванието, божието назначение за човека. Тя не се състои в големите и шумни дела, а в малките, тихи, ежедневни прояви на обич, доброта и състрадание. Вярвам, че всеки човек има потенциала да постигне светостта по свой уникален начин - чрез усърдие в работата си да изразява любов към хората, да вижда и да създава красота и красиви взаимоотношения с другите. Важно е да не се отказваме от стремежа към добро, дори когато сме заобиколени от хаос и безпорядък. Съвременният човек има възможност да се освещава чрез избора си да се стреми към съвършенство в своя живот и действия.

Един от главните герои в романа ви е калиграф. Каква е връзката между красивото писане и духовността?

Краснописът за мен е нещо много повече от красиво изписани букви. Той е израз на вътрешния ред и хармония, на уважението към словото и към мислите, които изразяваме. Вярвам, че когато се стремим към красота в малките неща - като начина, по който пишем или говорим - ние се стремим и към духовно съвършенство. Калиграфията учи на търпение, на внимание, на взискателност, на отношение към детайла и на осъзнатост във всяко движение. Това са неща, които свързват с духовното и с усещането за смисъл.

Г-жо Самуилова, смятате ли, че темите за духовността и светостта могат да бъдат интегрирани в образованието на децата днес?

Духовността е нещо, което децата носят в себе си по естествен начин, но в съвременния свят тя често се пренебрегва или потиска. Вярвам, че е много важно още от ранна възраст да им се предоставят възможности да развиват своята чувствителност към красивото и доброто. Това може да стане чрез различни форми на изкуството - литература, музика, краснописание, рисуване, както и чрез директен контакт с природата. Важно е също така да ги учим на емпатия и състрадание, да ги насърчаваме да мислят критично и да търсят смисъл в това, което правят.

Как бихте посъветвали родителите и учителите да възпитават децата в осъзнатост и духовност?

Първо и най-важно е да бъдем пример за децата. Ако искаме те да бъдат осъзнати и духовни, ние трябва да живеем по начин, който отразява тези качества. Децата усещат, когато възрастните около тях са искрени и автентични в своите действия и убеждения. Освен това, трябва да им даваме възможност да задават въпроси и да търсят отговори, не само свързани с нашата традиция, макар да е важно да ги възпитаваме в нея, защото тя ни определя като българи и е достатъчно богата, за да задоволи и най-духовно претенциозните.

В „От върха на перото“ има интересна отправка към стила „Плетение словес“ на Търновската книжовна школа. Какво ви вдъхнови да се обърнете към този стил?

”Плетение словес” е отговор на потребността от красота и съвършенство във взаимоотношението между човешкото и божественото. Търновските книжовници не са търсили само изящество на изказа, а способ за богоуподобяване, за издигане на човешкото на нивото на божествената красота. “Плетение словес” представлява начин да се изразят не само мисли, но и емоции и вътрешни преживявания, цялото светоусещане по един богат и многопластов начин.

Как мислите, може ли този стил да бъде интегриран в образованието на децата и как би помогнал той за развитието на тяхната езикова култура и въображение?

Абсолютно! “Плетение словес” може да бъде използван като вдъхновение за развитие на езиковата култура и въображението на децата. Чрез него те могат да се запознаят с богатството на старобългарския език и с начина, по който нашите предци са изразявали своите мисли и чувства, своя вътрешен свят. Това е начин да се запали у тях интересът към историята и културното ни наследство, като в същото време се насърчава и тяхната творческа мисъл. В учебния процес могат да се включат уроци, които да представят този стил по интересен и интерактивен начин, като например творчески работилници за писане в този стил, или драматизации на текстове от Търновската книжовна школа.

В книгата си използвате понятието “по лепотѐ”. Какво представлява то и какво е неговото значение, както в контекста на книгата, така и в ежедневието ни?

“По лепотѐ” в широк контекст е принцип, който поставя красотата и хармонията в основата на човешките действия и мисли. Това означава да се стремим към съвършенство и красота във всичко, което правим - в мислите си, в думите си, в делата си. В контекста на книгата, този принцип е начин да преоткрием радостта и смисъла в живота, като се стремим да изразим най-доброто от себе си във всяка ситуация. В ежедневието ни това може да се прояви в най-малките неща - от начина, по който общуваме с другите, до начина, по който подреждаме дома си или пишем писмо. “По лепотѐ” за мен е не просто принцип на стила “Плетение словес”, а призив да се създава красота и хармония във всичко, което ни заобикаля.

Снимка: "Плевен днес"

Как бихте препоръчали на учителите да използват принципа “по лепотѐ” в образователния процес? Как могат те да вдъхновят децата да следват този принцип?

Учителите могат да използват принципа “по лепотѐ”, като насърчават децата да търсят красотата и хармонията във всичко, което правят - от писането на есета до отношенията помежду си. Те могат да ги вдъхновят чрез примери от литературата и изкуството, като представят произведения, които въплъщават този принцип. Също така могат да насърчават учениците да изразяват себе си чрез творчески задачи, които подчертават значението на естетиката и съвършенството. Например, те могат да създадат проекти, в които децата да използват различни художествени изразни средства, за да разкажат истории, вдъхновени от този принцип, или да организират дебати за значението на красотата в личния и обществения живот.

В каква степен смятате, че тези стари принципи могат да бъдат актуални за съвременните млади хора, и как те могат да бъдат привлечени към тях?

Вярвам, че тези принципи са не само актуални, но и много нужни за съвременните млади хора. В днешния свят, който често изглежда бездушен и фрагментиран, те могат да предложат дълбочина и смисъл, да покажат, че има и други начини на мислене и изразяване, които са наситени със стойност и красота. За да ги привлечем към тях, е необходимо да ги представим по интересен и достъпен начин. Важното е да се покаже, че тези принципи не са някакви архаични остатъци, а живи идеи, които могат да обогатят и модерния начин на живот.

Какво бихте искали да оставите като послание на вашите читатели с тази книга?

Най-важното послание, което искам да предам, е да не губим вяра в доброто и в красотата, които съществуват, въпреки всичко. Да не забравяме, че светостта не е нещо далечно и непостижимо - тя е в нашите ежедневни избори, в начина, по който живеем живота си. Да се стремим към красота и доброта във всичко, което правим, и да не позволяваме на света да ограби радостта ни и вътрешния ни мир. Вярвам, че ако успеем да намерим този баланс в себе си, ще можем да го споделим и с другите, и така да направим света по-добро място.