Във всяко дете живее и един възрастен човек, във всеки възрастен човек продължава да живее и едно дете. Ето защо „Голямата странна градина“ е приказка и за деца, и за възрастни.

Интервю с Владимир Зарев

 

Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски“. От 1972 г. работи в елитното списание за българска и световна литература „Съвременник“, а от 1988 г. е негов главен редактор.
Владимир Зарев има 18 книги, единайсет от които са романи: „Денят на нетърпението“, „Битието“, „Изходът“, „Законът“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Лето 1850“, „Светове“, „Разруха“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Орлов мост“. Измежду тях особено място заема епичната семейна сага „Битието“, „Изходът“, „Законът“.

Владимир Зарев е носител на Националните литературни награди „Иван Вазов“ и „Елин Пелин“. През 2017 г. Зарев бе удостоен и с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, а през 2019 г. получи от президента орден „Стара Планина“ - първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. От 2021 г. той е академик на БАН.

Г-н Зарев, „Голямата странна градина“ е писана преди петдесет години и е посветена на първородната Ви дъщеря Неда. Има ли връзка преиздаването ѝ с Вашата внучка Владимира?

Случайно, докато разчиствах библиотеката си, попаднах на книжката „Голямата странна градина“, която наистина издадох преди петдесет години, и умилен, я препрочетох отново. Стана ми едновременно щастливо и тъжно за отминалия живот, за това, че аз съм в края на собствената си така обладана от светлина и мрак, от полусенки и човешки същества прекрасна и странна градина, че вече надничам зад оградата и там ме очаква единствено несвършването на Пътя. Стори ми се, че приказката не е загубила смислите и значението си, убедих се, че тя наистина е написана и за деца, и за възрастни, и това ми даде куража да я предложа на господин Стойо Вартоломеев, собственика и духовния наставник на издателството, приютило всичките ми книги – „Хермес“, и той се съгласи да я преиздаде отново. 
А моята внучка Владимира е невероятно умно, чаровно и обично дете, тя е на годинка и половина и подобно на останалите ми пет, вече порасли внуци тепърва ще навлиза в „голямата странна градина“, в своя единствен живот.


Казвате, че приказката е подходяща и за деца, и за възрастни. Какво е посланието, което искате да предадете на читателите?

Посланието на този, надявам се, красив текст е, че нашият живот е противоречив и объркан, че той е изпълнен с дълбинни смисли, с множество духовни препятствия и житейски предизвикателства, че е сполетяван от разочарования и понякога от всепроникваща тъга, че той е еднакво сложен и за възрастния, и за детето, защото наистина във всяко дете живее един възрастен човек, а във всеки възрастен човек продължава да живее едно дете. Трябва да признаем, че често светът на детето е не само по-искрен, но е и по-проникновен, по-отдаден на интуицията, на абсурда и въображението, защото все още не е покварен от насилието на познанието, от дисциплината на приличието и правилата, от безбройните нравствени изисквания и баналността.


Илюстратор на изданието е художникът Борис Стоилов. Харесва ли Ви начинът, по който той е успял да види Вашите герои? 

Вашият въпрос е добра възможност да изразя благодарността си на художника Борис Стоилов. Той не само е талантлив художник, но и е прочел „дълбинно“ текста, вникнал е в неговата сложност и смислите му, преразказал е с помощта на живописта драматизма на историята и е визуализирал с въображение и обич героите. 

 

 

Екипът ни пожелава успех на Владимир Зарев и „Голямата странна градина“!