Умишлено ли разкривате нови черти от характера на героите си с всяка следваща книга? Можете ли да ни загатнете какво предстои за Арнолд Клоувър и неговите приятели Лука Волпети и Валентина Фабри? 

Героите трябва да израстват с всяка книга, в противен случай читателят не ги усеща „реални“. В първия роман Арнолд неотдавна е изгубил съпругата си и полага усилия да си стъпи на краката, сам, в нов град, който е много по-различен от предишния му дом. Когато го срещаме отново в „Портретът на Борджия“, той е по-улегнал и решителен, и по-склонен да се гмурне в мистериите на чудатия свят, който го заобикаля. 
Що се отнася до това какво му предстои... Тази информация ще запазя в тайна. Персонажът му проявява повече инициатива, разследванията го привличат. Което, като се има предвид склонността му да се забърква в сложни и понякога скандални ситуации, би трябвало да доведе до една изключително интересна следваща история. 

 

„Портретът на Борджия“ прилича на литературна картография, тъй като сюжетът проследява героите, докато те вървят по следите на мистериозен пъзел. Използвахте ли картата на Венеция, за да планирате посоката им? Или извикахте маршрута изцяло в ума си?

Поставих си голямо предизвикателство с този роман. Исках да създам загадка, която може да бъде разплетена само чрез откриване на някои реално съществуващи и чудати места из Венеция. 
По време на няколко мои пътувания извървях всяка стъпка от дългия маршрут на Арнолд и Лизи – кръг който започва от Кастело, минава през Канал Гранде и стига до Дорсодуро, след това Санта Кроче и Канареджо, с цел да очертая странния пъзел. И да, имам карта на всички необикновени места, които срещат по пътя си – всички с изключение на едно са истински. Но умишлено реших да не споделям това в книгата. Единственият начин хората да извлекат максимална полза и удоволствие от загадъчните местенца на Венеция е те сами да ги открият. А за всеки, който иска да тръгне по маршрута „Портретът на Борджия“, както аз го наричам, нека ви дам един съвет. Вземете си удобни обувки! 

 

Освен майсторски написаната криминална история, „Портретът на Борджия“ е и чудесен пътеводител към някои от не толкова известните места за хранене във Венеция, които пък предлагат най-вкусната местна кухня. Уведомихте  ли ресторантите, че са споменати в книгата? Притеснявате ли се, че любимите ви заведения могат да станат твърде популярни след публикуването на книгата?

Когато става въпрос за истински места, авторът винаги е изправен пред дилемата дали да ги прикрие под друго име и да изтърпи въпросите на читателите за съществуването им, или още от началото да си каже „Ето тук е остерия „Пуни“, там „Ал Фраска“. Аз избрах второто. Но никога не се представям на хората там. Предпочитам да съм анонимен, което за съжаление напоследък става все по-невъзможно. Дали се притеснявам, че ще станат твърде популярни? Не съвсем. Повечето от тях вече са добре познати на всеки, който е ценител на добрата храна. Просто не се намират в центъра, където туризмът е най-развит – Сан Марко и Риалто са райони, които избягвам, когато имам възможност. 

 

Завръзката и интригата с Лукреция Борджия са завладяващи. Как избирате историческо събитие, около което да изградите сюжета си?

Избрах Борджиите, за да напомня, че Венеция в продължение на векове е била от ключово значение не само за Италия, но и за цяла Европа. Множество влиятелни личности са свързани с града. В тази книга читателите ще срещнат Лорд Байрон, художника Модиляни, издателя Алдо Мануцио, любопитният английски писател Фредерик Ролф и легендарната Лукреция Борджия, представена чрез любовната си афера с известния венециански интелектуалец Пиетро Бембо.
Освен това ми се искаше да накарам хората да възприемат града извън очевидното – известните обекти и тълпите туристи. Венеция е нещо повече от място – тя е цял свят. Дори след три десетилетия, през които често съм я посещавал, вярвам, че имам още какво да откривам.

 

„Портретът на Борджия“ представя Венеция като невъзможен лабиринт с необикновени дестинации. Тези мистериозни места бяха ли ви известни, преди да започнете да пишете, или ги проучихте специално за тази книга?

Знаех за някои от тях, но си поставих за цел да открия места и забележителности, които са непознати дори и на заклетите любители на Венеция. За тази цел намерих няколко стари книги от времето преди масовия туризъм и се разрових из стари документи и сайтове в интернет. Открих един чудесен уебсайт посветен на църквите във Венеция, който се оказа безценен източник. Като бивш журналист, проучването ми е втора природа. Удивително е какво може да се намери, ако човек се задълбочи.

 

В края на книгата Лука Волпети възкликва: „Червеният свещеник! Откровения!“ Това означава ли, че ще има трета книга за британския архивист? Можем ли да очакваме появата на Вивалди?

Както някой беше казал... мислете си каквото искате, аз не мога да коментирам!