“Нищо, никога, никъде и при никакви обстоятелства не се случва в този свят”

“Светът нямаше сили да се промени дори и на милиметър“

След прочита на "Случки в близката нереалност" остава едно странно чувство, което в никакъв случай не е лошо – по-скоро нереално. Книгата на Блехер докосва душата. Това е един роман, който не се побира в никакви рамки. Роман-картина, роман-поезия, роман-болка. Героите са живи колкото и ние с вас. И четейки, човек няма как да не се пренесе в близката нереалност, да не усети всяка болка, всяка усмивка, всяка сълза и всяко чувство завладяло героя. Поетично-красивят език на Блехер контрастира на действителността в романа и на мислите и чувствата на героите.

“Какво представлява чувството ми за реалност? Около мен се е възвърнал животът, който ще живея до следващия си сън. Сега се боря с реалността. Крещя, умолявам някой да ме събуди. Да се опомня в друг, в друг живот – истинския.”

Въздействието на текстовете се засилва още повече от черно-белите рисунки, разкриващи онова безнадеждно, тежко усещане за пропадане и безсмислие. Всяка една илюстрация е в унисон с текста и прави думите на Блехер разбираеми както чрез написаното, така и чрез зримото.

„Завиждах на хората около мен, херметично затворени в дрехите си и изолирани от тиранията на предметите. Те живееха като затворници под пардесюта и балтони, но нищо отвън не можеше да ги затормози или победи, нищо не проникваше в чудните им затвори. Между мен и света нямаше никаква преграда. Всичко, което ме заобикаляше, ме просмукваше от главата до петите, сякаш кожата ми е била надупчена. Вниманието ми – често разсейвано от нещата наоколо – не беше просто волеви жест. По съвсем естествен начин светът протягаше в мен всичките си пипала. Бивах обхождан от хилядите крайници на хидра и принуден да осъзная до степен на обезверяване, че живея в света, който виждах. Нямаше какво да се направи срещу този факт.“ 

Това е книга с много пластове, които бавно се разхръщат, разкривайки света отвъд тях. Светът в близката нереалност. Книга, която не се чете лесно и която поражда много теми за размисъл. Обичам такива книги. Книги, след които не можеш просто да седнеш и да напишеш какво усещане са оставили у теб. Книги, след които ти трябва време, за да можеш да осмислиш всичко прочетено. Книги, за които думите са малко.

 

Автор на текста: Темелина Бънова, книжарница "Хермес" - София