ЗА СЪЛЗАТА НА СЕМЛА НА ВЕСЕЛИНА КОЖУХАРОВА
       
       Не познавах авторката на книгата „Сълзата на Семла“, която стана причина да ни събере, за представянето ѝ в Нощта на музеите. До света на Веселина Кожухарова се докоснах чрез този роман, който ми предостави Директорът на ИМ Провадия, с думите, че бил вдъхновен от древната история на нашия станал известен по цял свят археологически обект „Провадия – Солницата“. Знаейки за дългогодишния труд на екипа на акад. Николов и морето от натрупана и систематизирана информация, си помислих, че идеята на Веселина Кожухарова да напише роман за тази далечна епоха, е била меко казано трудна задача, тъй като за реализирането ѝ са били нужни хиляди детайли, за които е задължителна усърдна и системна подготовка. Писателят Цончо Родев често споделяше за безкрайните часове прекарани в библиотеките над исторически източници в набиране на факти, лексика, понятия, имена, проучване на бита и нравите, за да е изкусен в потапянето на читателя в епохата – неотменимо правило, преди да започне да вгражда фикцията в произведенията си.
       Пространството на древната история е плашещо, често недостатъчно осветено, често непонятно, неразтълкувано и необозримо, но неустоимо привличащо и разпалващо въображението. Фактите, доказателствата и хипотезите са в сложна амалгама, но именно тази сплав за света на художествената литература, е материята, която изгражда идеалното пространство за пишещия и за четящия. То провокира любопитството и на двете страни, намира и дава отговори на въпросите. Защото само връщайки се към миналото и корените, разбираме кои сме.
       Всеки пишещ влага в разказа си нещо от себе си – това, което го е развълнувало, това, което е било важно за него, а майсторството на умелия разказвач е да накара читателя да почувства същото.  Създаден с богато въображение, романът „Сълзата на Семла“ прави впечатление с подготовката на авторката в това отношение, както и с умението си да подплати вдъхновението си с познания. По един балансиран и разбираем начин Веселина Кожухарова повежда читателя в отдавна отминал свят, по стъпките на онези древни хора, за които ние, провадийци, имаме привилегията да твърдим, че са нашите предци.
         Характерите на героите в „Сълзата на Семла“ са белязани с достойнство, саможертва, прозорливост, решителност, човещина и мъдрост. Чрез техните действия авторката предлага един достоверен поглед към проблематиката на тогавашния човек, за който физическото оцеляване е сред главните му приоритети и предизвикателства, но същевременно запазвайки чувството си за дълг, морал и честта си, подчинен на проста житейска философия: “Не можеш направи нищо повече, отколкото ти е определено да направиш. Но не направиш ли това, което са ти отредили боговете – за нищо не ставаш“.
       За мен, като читател, главното достойнство на тази книга е умението на авторката да покаже човечността на обикновения човек, способен на необикновени дела. Стремежът ѝ да бъдат изтъкнати изборите, пред които е бил изправен, решенията, които е взел, възможностите, които е уловил или пропуснал, прозренията, до които е стигнал и трудностите, през които е успял да премине. А образът на Амбротено, озарен от Божествената ѝ дарба, е постаментът – символ на вярата на човека, с която сакралното се превръща в двигател и в сила за цялата общност.
        „Сълзата на Семла“ е покана към читателя да стане част от историята, да се потопи в нея и да почувства ритъма на живота на едно древно общество. Емоцията, която дава това докосване до древността, те кара да съпреживяваш и анализираш, да си представиш и без усилие да разбереш. И попадаш под мощната вълна на въздействие на творбата. Подготовката на писателката не е била напразна.
        „…….Обичам те, колкото солта, тате – казала най-малката дъщеря на царя и била прогонена.“ Едва ли Веселина Кожухарова случайно е избрала във въведението си познатата с поуките си приказка. Приказките са ключ към вечността и сами по себе си са вечност. В центъра на повествованието си авторката поставя прорицанието – солената сълза да бъде пазена, което отприщва поредица от събития, обединяващи в едно героите в романа за съзидателното им дело на бъдещи повелители на солта. Така се очертава рамката на произведението, която откроява живописна картина на едно древно битие, в което има стойност здравата връзката на човека със семейството му, а източниците на силата му са солта, земята и вярата в боговете. Героите преживяват своите нещастия, но получават отплата за трудолюбието, усета си към красивото, любовта си, честността и своите избори. И несъзнателно  се превръщат във вечност, в красива легенда за дълбочината и устойчивостта на нашите корени. Защото приказките и легендите се помнят вечно.
       Убедена съм, че тази книга няма да е само романът, чиято история е вдъхновена от прочутия праисторически обект „Провадия-Солницата“. Тази книга ще има и добавена от нас, провадийци, стойност, заради особения начин на съпреживяване. И със сигурност ще я приемем с умовете и сърцата си, запомнили посланието да пазим сълзата на Семла.

Антоанета Георгиева
Главен специалист  
Дейност Култура
Община Провадия

23 май 2026 година 
Нощ на музеите