„Сапфирената корона“ е четвъртата завладяваща книга от поредицата „Изгубените дъщери“, в която Сорая Лейн отново изгражда история, която не просто се чете, а се преживява.

В центъра на сюжета стои загадъчен артефакт – сапфирена корона, която носи не само блясък и власт, но и тайни, болка и надежда.

„Камъните улавяха светлината, докато той я въртеше в ръцете си, сапфирите изглеждаха ту с най-наситеното розово, ту почти лилави. Ставаха още по-блестящи, когато слънчевата светлина се отразяваше в тях“.

В съвременната сюжетна линия срещаме Джорджия – млада жена, която получава мистериозна кутийка с розов сапфир като наследство от своята баба, осиновено дете с неизвестен произход. Скъпоценният камък поставя началото на пътешествие, което е не само географско, но и дълбоко лично. В търсене на истината за произхода на сапфира, Джорджия заминава за Швейцария, където се среща с известния бижутер Лука.

Лука е човекът, който може да установи автентичността на камъка и да даде отговор на най-важния въпрос – дали розовият сапфир е липсващата част от легендарната корона на италианската кралица, и по какъв начин е свързан с бабата на Джорджия. Срещата им обаче се оказва много повече от професионална. Докато разплитат тайната около бижуто, между Джорджия и Лука постепенно се заражда нежна и искрена връзка, изградена върху доверие, общо търсене и споделени емоции.

Историческата линия на романа добавя дълбочина и драматизъм, като разкрива съдбата на короната, нейната символика и хората, чиито животи са били белязани от нея. Именно редуването на минало и настояще прави историята толкова увлекателна – всяко разкритие хвърля нова светлина върху героите и техните избори.

„Делфин знаеше, че не трябва да отива. Цяла сутрин си повтаряше, че няма да го направи, ще си остане вкъщи и ще забрави красивия мъж, когото беше срещнала предишния ден. Но колкото повече наближаваше времето, толкова по-добре разбираше, че не може да се подчини на собствените си правила“.

 „Сапфирената корона“ е роман за наследството – не само материалното, но и емоционалното; за тайните, които поколенията носят, и за смелостта да потърсиш истината за себе си. Развръзката е повече от изненадваща и красива.

„Струва ми се нереална мисълта, че кутия, крита през цялото време, може би десетилетия, е очаквала да бъде намерена“.

 „Представи си само, да оставиш детето си и да се опиташ да решиш какво да сложиш в малката кутия, която същото това дете може някога да потърси един ден. Толкова е сърцераздирателно“.

Автор на текста: Лора Лазарова, книжарница „Хермес“ – Стамболийски