„Колкото по-силна е любовта, толкова по-голямо е щастието, което тя ни носи, ако е така взаимна и чиста, както се полага. “

„Тайнствената непозната“ на най-малката от сестрите Бронте – Ан, излиза в края на юни 1848 г. и веднага предизвиква фурор. Тиражът се разпродава за седмици. Тематиката е нестандартна и нова за консервативна Англия.

Романът на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността ѝ става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм, не вярвайки на слуховете, се запознава с „тайнствената непозната“ Хелин Греъм. Повествованието в романа е ситуирано много интересно – под формата на писма (в първата и третата част Маркъм пише до свой познат, а във втората самата Хелън разказва за живота си). Стилът на Ан е  приятен и лек за четене, без излишни описания.

„Обичам да се наслаждавам на живота в цялата му пълнота, което не е дадено на онези, които са роби на една-единствена страст.“

Книгатa е смятана за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за тогавашното общество. Разказана с остроумие и ирония, историята на Хелин Греъм изобразява борбата на една жена за независимост и свобода на духа.

Ан Бронте познава до съвършенство женската душа и предава всеки един трепет и всяка една емоция с прецизността, присъща на жените, което прави книгата толкова добра и същевременно скандална.

В романа се усеща духът на бъдещето, на новото време, на това, че жените заслужават свобода и имат право да бъдат ценени и уважавани. Ценностите, положили основата на повествованието, са актуални и до днес и ни дават пример, че каквото и да преживява една жена и на каквито изпитания да е подложена, духът ѝ винаги трябва да е жив и буен.

 Засегната е темата за майчината любов, която преминава през различни етапи, но винаги с една цел – да спаси детето си от пагубното влияние на околните и средата.

Хелин ни показва, че понякога любовта не е достатъчна, че човек трябва да заяви своите ценности и да се бори за тях. Една жена с непокорен дух, буйно сърце и желание за живот.

„ – Това не е съществено. Може, като прозреш в очите и сърцето на някого, да опознаеш висотата, широтата и дълбочината на душата му само за един час, да знаеш повече неща, отколкото би могъл да откриеш за цял живот, ако другият не проявява склонност да ги разкрие... или ако не си способен да ги прецениш.“

За времето си Хелин е била неразбрана и непокорна, била е отшелницата, готова да жертва брака си, за да спаси детето си и себе си от един пагубен съюз, теглещ я към бездната и към смъртта.

„... амбицията е най-сигурният път към провала, а промените са също предпоставка за разруха...“

Образът на Хелин е събирателен за всички жени. Посланието, което тя изпраща, чрез своята история, е образец на независимостта и на борбата за достоен живот, който всеки от нас заслужава.

„Макар самотният живот да носи малки радости, в него няма и непоносими скърби.“

Дори и днес – 2 века след написването си, романът на Ан Бронте провокира размисли и скандализира, дори и днес има хора, които биха осъдили Хелин, които са готови да я обрекат на страдания в името на брака. Една книга, която винаги ще е актуална и винаги ще има какво да ни каже, защото проблемите от викторианска Англия, са актуални и днес. Трудно е било да си различен в едновремешното консервативно общество, но пък именно различните са били тези, които са променяли историята или са пишели нова.

„Макар че възвишените мечти на младостта се сменят с грубия практицизъм на зрелостта, това все пак не ги опровергава.“

„Колко странно е, че толкова често плачем от съжаление към някой друг, а за себе си не проливаме една-единствена сълза!“

„Макар самотният живот да носи малки радости, в него няма и непоносими скърби.“

Това е най-предизвикателната и революционна творба, в консервативно общество като викторианска Англия и превърнала се в класика.

Автор на текста: Темелина Бънова книжарница „Хермес“ - Стамболийски