„Принцесата от Бухенвалд“ – история за смелост, саможертва и безрезервна любов

„Имам чувството, че човечеството не е научило нищо, че сме обречени да повтаряме грешките от миналото.“

Ана Андреу Бакеро е родена и израснала в Албасете, Испания. Прави дебюта си в историческите романи с „Принцесата на Бухенвалд“. В различни периоди е живяла във Великобритания, Германия и Италия, а в момента живее в Барселона.

Романът ни пренася в едни смутни времена, когато нищо не е сигурно. Времена на промени, репресии и военни преврати.

Животът в царските покои изглежда спокоен и красив, но светът извън тях тъне в заблуда. Мафалда е отгледана в любящо семейство, в което нежността и добротата са основни ценности.  Когато принцесата се омъжва за Филип фон Хесен, принц на Хесен – Касел животът им върви прекрасно. Двамата младоженци се наслаждават на семейното щастие, радват се на наследници и на обичта си един към друг. Съвместният им живот е прекрасен, докато един ден сянката на злото надвисва над тяхното щастие и над целия народ.

Филип бива привлечен към партията на Хитлер, Мусолини е свален от власт, а бащата на Мафалда, кралят на Италия, е обвинен в предателство и семейството е заплашено от нацистите. След пътуване до България, заради смъртта на зет си, българският цар Борис III, Мафалда бива заловена и депортирана в Германия. През цялото време принцесата не знае в какво е обвинена, не знае нищо за децата и семейството си и се надява Филип да я открие и спаси. Но този ден така и не идва. След кратък престой в окупирания Рим, Мафалда бива закарана в лагера „Бухенвалд“ където животът й на принцеса е заличен и тя се превръща просто във фрау Вебер.

Животът в лагера е тежък, храната недостига, а ненавистта се е просмукала навсякъде. Въпреки всички трудности и перипетии, които Мафалда преживява в своя затвор, тя не губи надежда. Все още вижда доброто у хората и се опитва да поправи несправедливостите на живота. В тази изпълнена с жестокост среда, Мафалда успява да намери приятели и да вдъхне надежда и на останалите затворници.

„Единственото, което я крепеше, което я караше да продължава напред въпреки всичко, беше непреодолимата нужда да си върне децата.“

„От задържането й в Рим болката и отчаянието я караха да се чувства като най-нещастния човек на света, сякаш никой никога не беше изпитвал мъката, която нацистите й бяха причинили, и изведнъж откри, че точно пред нея стои друга жертва на същото зло, на същата неоправдана жестокост.“

Историята на Мафалда Сафойска е колкото тъжна, толкова и вдъхновяваща.

Авторката поднася историята на Мафалда Савойска, принцесата на Италия, по един интересен и вълнуващ начин.

Всеки образ и действие в романа са изпълнени с живот. Ана Бакеро създава една пълнокръвна картина, която вдъхва усещането, че през цялото време ти си там и съпреживяваш всичко с останалите затворници.

Истинността на събитията и фактите създават усещане за още по-жива картина.

За написването на книгата Бакеро прави задълбочени проучвания, допитва се до исторически източници и разчита на свидетелски показания на сълагерници на принцесата, за да може читателят да преживее историята с пълна сила.

„Принцесата от Бухенвалд“ е роман за силата на духа, за добротата и надеждата за по-добър живот. За безрезервната любов към семейството и приятелите и за истински важното в живота. Роман, който ни показва, че макар и в безизходица и изгубил надежда, човек може да преживее всичко.

„Но явно защото не са искали да надигнат глас. Може би защото са се страхували от репресии или ще ги сметнат за луди. Но най-ужасното, това, което я тревожеше най-много, беше да мисли, че мнозина са мълчали просто защото са били съгласни.“

Автор на текста: Темелина Трайкова, книжарница "Хермес" - Стамболийски