Винаги посягам с особен трепет към книги, които извеждат на преден план силни женски образи – не като изключение, не като сензация, а като естествен двигател на историята. Те вдъхновяват, но и свалят розовите очила.

Китай, провинция Шандун, края на 40-те години на XX век, едно богато семейство внезапно губи всичко по време на най-големите политическите промени в страната. Онова, което до вчера е било стабилност, се превръща в заплаха. Без мъжка закрила и без социален статут, една майка и трите ѝ дъщери са принудени да бягат към Тайван – изпитание не само на физическата издръжливост, но и на връзката помежду им. Тук няма идеализирана нежност. Обичта е строга, понякога болезнена, често безмълвна. Майката възпитава дъщерите си в дисциплина и твърдост, защото знае, че светът няма да бъде милостив към тях. На дъщерите им се налага да пораснат бързо – не защото искат, а защото трябва.

„Дъщерите на Шандун“ е именно напомняне, че устойчивостта, паметта и оцеляването често имат женско лице, макар и в „свят, където момичетата са подарък за чужди синове“. В общество, в което мъжете „коват“ бъдещето си, а жените се научават да го приемат, романът задава много дълбоки въпроси за избора и предопределеността:

„Татко вярваше, че сам кове съдбата си, защото е мъж и разполага с неограничен избор. Баба Ан и мама вярваха в съдбата, понеже други вземаха решения вместо тях. Опитът ме научи, че животът ни е смесица от двете.“

Съдбата в книгата не е абстрактно понятие – тя е резултат от социални рамки, от пол, от исторически обстоятелства. Но същевременно е и въпрос на вътрешна позиция. Жените може да нямат контрол върху политическите събития, но имат контрол върху това как ще ги преживеят...

И нещо много важно – този роман съществува, защото една внучка (авторката – Ив.Д.Джун) е решила да запази историята на своята баба. Така личната памет се превръща в литература, а литературата – в мост между поколенията. Това придава на книгата допълнителна дълбочина – тя не е просто исторически разказ, а акт на почит и любов.

Затварям „Дъщерите на Шандун“ и в мен звучат хиляди въпроси, най-силен от които –  колко крехка е сигурността, която приемаме за даденост, и колко издръжлив може да бъде човек, когато няма друг избор, освен да продължи напред?

Автор на текста: Петя Анастасова, книжарница „Хермес“ – Централ