Умберто Еко

Умберто Еко става световноизвестен още с първия си роман "Името на розата", а последната му книга излезе през миналата година - "Нулев брой".

Сред най-известните книги на Умберто Еко са още "Махалото на Фуко", "Островът от предишния ден", "Баудолино", "Пражкото гробище", на "Трактат по обща семиотика", "Семиотика и философия на езика", "Пет морални есета", есетата "За литературата", "Изповедите на младия романист" и други.

Роден през 1932 г. в Александрия (Италия), той първо започва да учи право, но по-късно се насочва към литературата и философията.

През 1954 г. защитава докторат върху Тома Аквински. Работи до 1959 г. като редактор на културните програми на италианската телевизия RAI.

Академичната му кариера включва - чете лекции в Торинския университет, по-късно в Миланския университет, през 1969 г. става професор по визуални комуникации във Флоренция. От 1971 г. е доцент по семиотика във Факултета по литература и философия в Болонския университет, а от 1975 и редовен професор и ръководи Международния център за семиотични и когнитивни изследвания. Чете лекции в университетите в Йейл, Ню Йорк, Оксфорд, Париж и други, доктор хонорис кауза на 23 университета, сред които е и Софийският университет (1990).