1,48 лв. 30 %
1,20 лв. 30 %
(1850–1921)
Иван Минчов Вазов е роден в гр. Сопот. Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. Получава образованието си в родния си град, в Калофер и Пловдив. Учи гръцки и френски език, а по-късно румънски, немски и руски.
През 1876 г. излиза първата му стихосбирка – „Пряпорец и гусла”, следват „Тъгите на България” (1877), „Избавление” (1878), „Гусла” (1881), „Италия” (1884), „Поля и гори” (1884), „Сливница” (1885) и други. В прозата започва с мемоарите „Неотдавна” (1881) и продължава с „Повести и разкази в три тома” (1891–1893), романите „Под игото” (1894) и „Нова земя” (1896). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класика – сред тях повестите „Немили-недраги”, „Чичовци”, комедиите „Службогонци”, „Вестникар ли?”, пътеписи („Великата Рилска пустиня”), поеми („Грамада”). Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца; участва дейно в литературния живот. Още от края на XIX в. произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика. Считан е за патриарх на българската литература.