В тези истории група алпинисти зяпат облаците, докато почистват прозорците на високите сгради; един мъж чете знаците в големия град като лични послания; безработен философ наблюдава как кротко назряват революциите. „Висока облачност” събира разкази, писани през последните шест години, които ни разхождат от „Женския пазар“ в София до центъра на Тирана, през крайните квартали и пекарните за арабски сладкиши до високите планини, където облаците си почиват.
Гледан от високо, градът е чудовище. Оттук могат да се проследят ясно контурите на тази най-подробна карта на отчаянието - задънени улици и отвесни стени, пусти каньони, бели петна и строежи, подобни на незараснали рани.