Малката Божана в магазин за смехорийки

Малката Божана бе застанала пред хладилника и предлагаше какви ли не вкусотии: сладолед, мляко, сок, банани, чипс... Те бяха нарисувани върху магнитни картончета, залепени на вратата на хладилника, и представляваха нейния магазин.

– Хайде, татко, купи си нещо!

– Добре. Ще си купя бутилка мляко и три сандвича.

– Не искаш ли и сок от портокал?

– Може. Но давай по-бързо! Време е за закуска, майка ти вече прави кафето.

– Купи си и бисквитки „Орео“, с топло мляко. Или капучино.

– Добре, дай и от бисквитите. И колко струва всичко това?

– Шестнайсет.

– Шестнайсет какво? – погледна я въпросително татко ѝ.

– Ами шестнайсет! – разпери ръце тя.

... След по-малко от два часа Малката Божана предлагаше различни стоки от подобен магазин и в къщата на баба ѝ Божана.

– Хайде, бабо, купувай! – смееше се с широко отворени очи тя. – Купувай де!

– Не, този път ти ще купуваш, а аз ще продавам.

Малката Божана се позачуди, запремига и едва чуто рече:

– Добре.

И се започна...

– Какво ще си купиш, момичето ми? Предлагам шоколади, бонбони, чипс, торта, сладолед, банани...

– Мама Яна не ми дава да ям шоколад, бонбони и чипс. Имали някакви опасни „Е“-та. Ще си купя, ще си купя... сладолед и банани.

– Ако искаш, може да си купиш и от тези бутилки...

– Бутилки ли? От тези? – посочи магнитните картончета с нарисувани бутилки Божана. – А за какво ми са?

– Те са пълни със смях. Продавам смях.

– Как така? Не съм чувала за такива бутилки.