Авторът пише романа повече от десет години и го редактира до смъртта си. Текстът в пълния си вид излиза в самостоятелно издание на руски едва през 1973 г.
Авторът пише романа повече от десет години и го редактира до смъртта си. Текстът в пълния си вид излиза в самостоятелно издание на руски едва през 1973 г. Появата му разпалва интереса на читатели и литератори – всички го обсъждат, а отделни пасажи се цитират като пословични до ден днешен.
Със сюжетната си и стилова оригиналност, с жестоката си сатира към съветския режим творбата е глътка свобода за съвременниците си, бяла лястовица в литературата по онова време.
Битието на книгата доказва написаното в нея: „Ръкописите не горят“ и „Страхът е най-големият порок“.
Думи, които ще бележат поколения в Русия.История за любовта, достойнството и личната независимост.