Гатанки от небето 2. 21 истории за вярата

За вярата и страха

(Историята за бурята)

Него ден вечерта (Иисус) им казва: да минем на отсрещната страна. И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; (…) И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода. А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина. И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра! И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват? (Марк 4:35–41)

Тази интересна история е разказана в Четвърта глава от Евангелието на Марк. Когато Исус казва на учениците си да преминат на другата страна на езерото, те едва ли са допускали, че може да се разрази буря. Вероятно са си мислили, че ги очаква спокойно пътуване. Както и днешните вярващи, те сигурно също си представяли романтично и безоблачно плаване, с дълбокомъдри приказки, може би някое приятно чудо с хапване и пийване на палубата, синьо небе, нежен разхлаждащ бриз, тиха безметежност… Но вместо това връхлита буря – мощна, неочаквана и ужасяваща. Каква ирония!

Защо? Защо бурята се появява именно тогава, когато Господ е най-близо до тях – до най-приближените Си, току-що избрани, и то от Него самия (виж Марк, глава 3).

В действителност, когато човек е близо до Бог, или дори Негов избраник, бурите не спират да връхлитат. Те все още удрят, може би дори по-ожесточено. Разликата е в това, че човек минава през тях с Бога. Именно Неговото присъствие в лодката дава надежда за оцеляване, а упованието на Него е гаранцията, че ще стигнем невредими до другия бряг. От това колко голяма е вярата, зависи и способността на човек да спре бурята сам, без да „буди“ Господ. Момент: А Той защо спи? Той спи не защото не Го е грижа за нас, както си помислили учениците (и днес мислим ние), а защото разчита, че при всичко, което ни е казал и засвидетелствал, и при условие, че е в лодката до нас, нашата реакция на ситуацията ще бъде адекватна. “Млъкни, престани!” Господ не си пада по куртоазията. Не се пазари със злото и не преговаря с него. И, да, ние имаме тази власт и разрешението да бъдем толкова директни спрямо злото. Наистина, всеки има власт да се противопостави на бесовете – тези, които го връхлитат отвън или заплашват с хаос вътрешния му свят.

Тук е важно да уточним нещо. Често когато го връхлитат бури, човек смята, че получава наказание като доказателство, че е сгрешил. Каква друга би могла да е причината за сполетялото ни ужасно житейско премеждие? Нищо че обикновено на човек не му е много ясно какво точно се е провинил. Може би подобно мислене е натрапвано векове наред нарочно (а не само от богословска глупост), не знам. Но знам, че е особено важно ясно да заявим: бурите ги причинява злото, не Божието възмездие. Поради тази причина често те идват не защото сме на кривия път, а защото сме точно там, където е правилно да бъдем. Няма как да бъде казано по-ясно, и то от самия Господ: „В света скърби ще имате, но дерзайте. Аз победих света“. Господ не обещава път без бури. В гореспоменатата история Той обещава на учениците си да стигнат с Него до

отсрещната страна.
И така стигаме до големия избор в живота – вярата или страхът. Страхът е фокусиран върху бурята – върху ужасните вълни и тътена на небето. Вярата, от друга страна, е онова упорито, дори налудно доверие в Повелителя на бурите, Който носи в Себе Си абсолютния мир и затова може да “спи” насред хаоса. Така че, когато се разрази следващата буря, нека да не се отчайваме. Казвам го и на себе си. Защото не сме просто герои в драма, а пътешественици в открито море, които трябва да стигнат до отсрещния бряг. И най-важното, което е добре да запомним: ние сме родственици Божии, ерго – можем да преведем спокойно и уверено кораба си сред бурите. Повечето хора – и учениците Господни в това число – успяват да разберат тази истина едва сред вятъра и вълните. За съжаление, мнозина потъват, преди изобщо да стигнат до нея. Затова нека да запомним: безопасността на пътуването не е в отсъствието на бури, а в присъствието на Бог.