Така започва един от най-прочутите романи на Исабел Алиенде, разказващ за живописните приключения на Ева Луна. Тя е отгледана в дома на ексцентричен лекар, който мумифицира трупове, и в чийто дом майка й прислужва. На шест години осиротява и нейната чернокожа кръстница започва да й намира слугинска работа в поредица от странни домове с метафорично значение, последния от които Ева напуска с гръм и трясък, като изпразва пълно цукало върху главата на министър от правителството. Но това е много малка част от житието на невероятната Ева, която бяга от потисничеството, като разказва приказки. Романът на Алиенде, който е по същество апотеоз на свободата във всичките й нюанси, прелива калейдоскопично от екзотичната смес на странното и фантастичното, чувственото и еротичното, за да остави със зрялата си проза незаличимо впечатление у читателите от цял свят.